Unknown - in0

дам черепи. Просто този път бе тожова... тожова не на място.

си фантазира за следващото убийство. Може би изродът наистина е

-Да.

поставил черепа в двора ти. Не знам. Но със сигурност знам, че ня­

- Знам, че е клише, но чувствам дома си осквернен.

какъв откачен психар е забил череп сред петуниите ти тази нощ. Виж,

Стиснах чашата, чувствах се уязвима и се мразех заради това. Той

не искам да поемаш никакви рискове. Искам да ми обещаеш, че ще вни­

несъмнено бе чувал версии на тази реч много пъти. И да беше така,

маваш.

не го спомена.

Пак покровителственото отношение.

- Мислиш ли, че е Сен Жак?

- Какво точно искаш да направя?

Райън ме погледна, после изтръска пепелта от цигарата в мивка­

- Засега повече никакви тайни операции. - Посочи с пръст плика

та. Отново се облегна на плота и дръпна продължително. Краката му

с черепа. - И трябва да ми кажеш кой е това там.

стигаха почти до хладилника.

Погледна часовника си.

- Не знам. По дяволите, ние дори не можем да определим кой в дей­

- Боже господи! Три и петнайсет е. Ще се оправиш ли сама?

ствителност е той! Сен Жак вероятно е съучастник. Който и да е из­

- Да, благодаря, че дойде.

ползвал онази дупка, всъщност не е живял там. Оказа се, че хазяйка­

-Моля.

та го е виждала само два пъти. Държим мястото под наблюдение от

Той провери телефона и алармената система още веднъж и взе най­

една седмица и никой не е влизал или излизал.

лоновия чувал. Съпроводих го до входната врата. Докато го изпращах

Хммм. Дръпване, издишване. Завъртане.

с поглед, забелязах, че очите му не са единственото достойнство, кое­

- Той имаше моята снимка в колекцията си. Беше я изрязал и от­

то дънките подчертаваха. Бренън! Май прекали с чая. Или отдавна не

белязал с маркер.

си прекалявала с нещо друго.

- Ъхъ.

192

193

Точно в четири и двайсет и седем кошмарът започна отново. В

Окуражена, спуснах левия си крак и бавно, слепешком потърсих

първия момент си помислих, че сънувам повторението на събитията.

пода. В този момент сянка прекоси рамката на вратата и кракът ми за­

Но всъщност изобщо не бях заспивала. Просто лежах и се опитвах да

стина във въздуха, а мускулите ми се смразиха в кататоничен страх.

се отпусна, позволявайки на мислите си да се разпокъсат и сглобят на­

„Това е краят - помислих си. - В собственото ми легло. Четири­

ново като в калейдоскоп. А звукът, който чувах сега, бе истински. Раз­

ма полицаи ме пазят отвън и не подозират нищо." Представих си дру­

познах го и знаех какво представлява. Сирената на алармената систе­

гите жени, костите им, лицата им, нарязаните им тела. Домакинския

ма означаваше, че някоя врата или прозорец са били отворени. Напа­

вакуум. Статуетката. „Не - изплака един глас в главата ми. - Не и аз.

дателят се бе върнал и беше влязъл.

Моля ви. Не и аз!" Кожо пъти щях да успея да изпищя, преди той да

Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Какво да правя? Да се бия?

ме пипне? Преди да потуши виковете ми с едно замахване на острие­

Да бягам? Пръстите ми стиснаха края на одеялото и мислите ми за-

то през гърлото ми?

препускаха в хиляди посоки. Как беше се промъкнал покрай полицей­

Очите ми се стрежаха напред-назад - трескави като очи на живот­

ските коли? В коя стая беше? Ножът! Бях го забравила на кухненския

но, попаднало в капан. Тъмна маса изпълни рамката на вратата. Чо­

плот! Лежах вцепенена и премислях възможностите. Райън бе про­

вешка фигура. Лежах безмълвна, неподвижна, не можех дори да из­

верил телефоните, но тъй като исках да проспя остатъка от нощта, бях

пищя за последен път.

изключила апарата в спалнята си. Дали можех да намеря кабела, ми­

Фигурата се поколеба, сякаш несигурна в следващия си ход. Ни­

ниатюрната розетка и да се обадя, преди да ме нападне? Къде беше

какви черти. Само силует, очертан в рамката на вратата. Единствена­

казал Райън, че са паркирани полицейските коли? Ако отворех про­

та врата. Единственият изход от стаята. Боже! Защо нямах пистолет?

зореца на спалнята и викнех за помощ, дали полицаите щяха да ме чуят

Секундите се точеха непоносимо бавно. Може би фигурата не мо­

и да реагират навреме?

жеше да различи очертанието на тялото ми на ръба на леглото. Си­

Напрегнах се да усетя всяко движение в тъмнината около мен. Ето.

гурно стаята изглеждаше пуста откъм прага. ?

Тихо щракване. В антрето? Затаих дъх. Дали не беше Бърди? Не, този