Unknown - in0

за двайсет минути. Претърси апартамента и двора, после се обади в

- Солови акции? - сопнах му се аз.

управлението и уреди полицейска кола да наблюдава сградата. Той по­

- По дяволите, Бренън! Не говоря за тази вечер.

стави торбата и зловещото й съдържание в друга по-голяма торба и

И двамата знаехме за какво говори. Беше прав и този факт само

я запечата, след това я пусна на пода в ъгъла на трапезарията. Щеше

увеличаваше раздразнението ми и ме правеше още по-самонадеяна.

да я отнесе в моргата, като си тръгне. Криминолозите щяха да дойдат

Завъртях леко чая в чашата си и замълчах.

сутринта. Сега бяхме в дневната, аз седях и сърбах чай, а Райън краче­

- Това животно очевидно те е следило - продължаваше да нареж­

ше и говореше.

да той. - Знае къде живееш. Знае как да влезе.

Не бях сигурна кое ми действа по-успокояващо - чаят или мъжь i.

- Не е влязъл.

Едва ли бе чаят. Имах нужда от истинско питие. „Имах нужда" не опи­

- Само е поставил една човешка глава в задния ти двор.

сваше точно състоянието ми. По-точно копнеех. В действителност ис­

- Знам! - извиках, напълно загубила спокойствието си.

ках няколко питиета. Цяла бутилка, от която да си сипвам, докато я

Очите ми се плъзнаха към ъгъла на трапезарията. Нещото от гра­

изпразня. Забрави, Бренън. Капачката е затегната и ще си остане така.

дината стоеше там, тихо и инертно, артефакт, очакващ да бъде обра­

Отпивах от чая и гледах Райън. Беше с дънки и избеляла дънкова

ботен. Би могло да е всичко. Волейболна топка. Глобус. Пъпеш.

риза. Добърлзбор. Синьото подчертаваше цвета на очите му. Той при­

Кръглият предмет в лъскавата черна торба изглеждаше безобиден в

ключи с разговорите по телефона и седна.

прозрачния найлонов плик, в който Райън го бе запечатал.

190

191

Гледах го и образите на зловещото съдържание отново нахлуха в

- Бъди откровен с мен. .

главата ми. Видях черепа върху тънкия врат-кол. Видях празните очни

Детективът замълча за миг, после заяви:

кухини, втренчени напред, и розовия блясък, отразен от белия емайл

- Бих казал, че е той. Твърде невероятно е да става въпрос за съвпа­

в зейналата уста. Представих си как нападателят прерязва катинара

дение.

и смело прекосява двора, за да постави страховития си сувенир.

Знаех си, но не исках да го чуя. Нещо повече, не желаех да мисля

- Знам - повторих аз. - Прав си. Ще трябва да внимавам повече.

какво означава това. Посочих към черепа:

Искаш ли чай?

- От трупа, който намерихме в Сен Ламбер ли е?

- Не, няма нужда. - Той се изправи. - Ще отида да проверя дали

- Е, това е по твоята част.

патрулната кола е дошла.

Дръпна си за последен път, пусна вода, за да изгаси фаса, и се ог­

Изчезна към дъното на апартамента, а аз си направих нова чаша

леда къде да го изхвърли. Отместих се от плота и отворих един шкаф,

чай. Още бях в кухнята, когато се върна.

вкойто имаше кошче за боклук. Когато се изправи, поставих длан върху

- Едната кола е паркирана на отсрещната алея. Отзад ще дойде дру­

ръката му.

га. Ще ги проверя, като си тръгвам. Никой няма да може да се добли­

- Райън, мислиш ли, че съм луда? Смяташ ли, че идеята за този се­

жи до сградата незабелязано.

риен убиец е плод на въображението ми?

- Благодаря. - Отпих от чая и се облегнах на плота.

Той изпъна тялото си и впери поглед в мен.

Райън извади пакета с цигарите си и ме погледна въпросително.

- Не знам. Просто не знам. Може и да си права. Четири мъртви

- Разбира се.

жени за период от две години, всички накълцани или разчленени, или

Мразех в апартамента ми да мирише на цигарен дим. Но пък и той

и двете. Евентуално и пета жертва. Има някакви прилики в начина на

не гореше от желание да стои тук. Животът е низ от компромиси. За­

разчленяване. Вкарването на предмети. Но това е всичко. Засега няма

питах се дали да потърся пепелник, но не си направих труда. Той пу­

други свързващи детайли. Може би са свързани. Може би не са. Може

шеше, а аз отпивах от чая. Мълчахме, облегнали се на плота, всеки

да има цял куп садисти, плъзнали на свобода и действащи независи­

потънал в собствените си мисли. Хладилникът тихо бръмчеше.

мо един от друг. Може би Сен Жак ги е убил всичките. Възможно е

просто да обича да събира истории за подвизите на други хора. Може

- Знаеш ли, всъщност не черепът ме изплаши. Свикнала съм да виж­

да е само един човек, но да е някой друг. Може би точно в момента