Unknown - in0

- Боже господи, Габи! Луда ли си? - прошепнах аз, сравнително

стойте тук.

овладяна. - Какво правиш тук? Защо не се обади?

Положението на Габи бе също толкова неприятно, колкото и мое­

Тя сякаш се замисли над втория въпрос, но се опита да отговори

то. Бившият й информатор се бе превърнал в заплаха и я следял не­

на първия:

прекъснато. Бил навсякъде. Понякога го виждала на пейка в парка. Друг

- Трябваше... да говоря с теб.

път я следял по улицата. Вечер се мотаел по „Сен Лоран". Въпреки

Взрях се в нея. Опитвах се да намеря тази жена от три седмици.

че тя вече отказвала да говори с него, той постоянно се навъртал на­

През цялото това време Габи ме избягваше. Сега беше четири и по­

около. Спазвал известна дистанция, но очите му не се. отделяли от нея.

ловина сутринта, а тя бе нахлула в дома ми без разрешение и ми бе

Според Габи, дори на два пъти влизал в апартамента й.

скъсила живота поне с десет години.

- Как влезе тук?

Попитах:

- Още имам ключ. - Нов звук от преглъщане, но по-тихо и бавно.

- Сигурна ли си? - „Исках да кажа, сигурна ли си, че не си въоб­

- От миналото лято.

разяваш?" - Взел ли е нещо?

Тя вдигна треперещата си ръка и ми показа ключ на малка вериж­

- Не, поне така мисля. Не съм забелязала нещо да липсва. Но знам,

ка.

че е ровил из къщи. Знаеш, че си личи. Нищо не липсваше, но всич­

Усетих как у мен се надига гняв, но изтощението ми надделя.

ко бе леко разбутано. Просто бе някак изместено.

- Не тази вечер, Габи.

- Защо не отговаряше на обажданията ми?

- Темп, аз...

- Престанах да вдигам телефона. Той звънеше по двайсет пъти на

Погледнах я така, че да замръзне на мястото си. Тя отвърна жал­

ден и като вдигнех, мълчеше. Също и с телефонния секретар. Само

но на погледа ми, не разбираше какво става.

се чува как някой затваря. Но много пъти. Спрях да докосвам теле­

- Темп, не мога да си отида у дома.

фона.

Очите й бяха тъмни и разширени, тялото - напрегнато. Прилича­

- Защо не ми се обади?

ше на антилопа, изгубила стадото си и попаднала в капан.

- За да ти кажа какво? Че някакъв откачен ме преследва непрекъ­

Без да кажа нищо, се изправих, взех кърпи и чаршафи от дрешни-

снато? Че съм се превърнала в жертва? Че не мога да се справя със

ка в коридора и ги оставих върху леглото в спалнята за гости.

собствения си живот? Мислех, че ако го третирам, сякаш е червей, той

- Ще говорим сутринта, Габи.

ще загуби интерес към мен.

- Темп, аз...

196

197

Очите й гледаха измъчено.

Той съхнеше на плота, почистен и маркиран. Отсъствието на мека

- Знаех какво ще кажеш. „Сама си си виновна, Габи. Позволяваш

тъкан бе спестило попарването. Изглеждаше като всеки друг череп с

на параноята да контролира живота ти. Имаш нужда от помощи."

празните си очни кухини и грижливо изписания номер от ЛСМ. Взрях

Изпитах угризение, като си спомних как бях говорила с нея послед­

се в него и си спомних ужаса, който бе предизвикал у мен преди три

ния път. Беше права.

нощи.

- Можела си да се обадиш на полицията. Те щяха да ти осигурят

- Местоположение. Местоположение. Местоположение - из­

закрила. - Още докато го казвах, не си вярвах.

мърморих в празната лаборатория.

- Аха. - И тогава ми разказа за четвъртък вечер: - Прибрах се у

- Моля?

дома към три и половина през нощта и разбрах, че някой е влизал в

Не бях чула кога е влязъл Денис.

апартамента ми. Бях приложила стария трик с конеца през ключалка­

- Сетих се за нещо, което веднъж каза един брокер на недвижи­

та. Е, като видях, че конецът липсва, съвсем се изплаших. До този мо­

ми имоти.

мент бях в много добро настроение, защото не бях виждала този пси-

-Да?

хар цяла вечер. Освен това тъкмо бях сменила ключалките и за пръв

- Нашата реакция често зависи не толкова от това какво представ­

път от месеци се чувствах в безопасност в апартамента си. Като ви­

лява дадено нещо, колкото от мястото, на което се намира.

дях конеца на земята, просто рухнах. Не можах да повярвам, че пак

Той ме гледаше неразбиращо.

е влизал. Не знаех дали не е още вътре и не исках да проверявам. По­

- Няма значение. Взе ли проби от пръстта, преди да го измиеш?

бягнах и дойдох тук.

- Да. - Вдигна два малки пластмасови съда.

Малко по малко тя ми разказа за изминалите три седмици, като

- Да ги изпратим за анализ.

изреждаше инцидентите, за които се сещаше. Разказът й трая целия