Unknown - in0

сметнах наум. Единайсет месеца между Дамас и Моризет Шанпу. Де­

по-късно в Сен Жером.

вет месеца по-късно Тротие. Шест месеца след това Ганьон. Два ме­

Изабел Ганьон изчезнала през април 1994 г. Живеела с брат си в

Сент Едуар. През юни същата година разчлененото й тяло бе откри­

сеца между Ганьон и Адкинс. Интервалите намаляваха. Или убиецът

то в района на Семинарията в Сентьрвил. Въпреки че причината за

ставаше по-дързък, или жаждата му за кръв се засилваше. Сърцето ми

смъртта не можеше да бъде определена, следите по костите сочеха,

заби силно, докато осмислях значението на този факт. Малко повече

че тялото е било разчленено, а коремът - разпорен. Ръцете са били отря­

от седмица бе минала от смъртта на Маргарет Адкинс.

зани и убиецът бе напъхал домакински вакуум за отпушване на кана­

ли във вагината й. Двайсет и три годишна.

Маргарет Адкинс бе убита на 23 юни, преди малко повече от сед­

26.

мица. Двайсет и четири годишна, имала един син и живеела със съпру­

га си, въпреки че нямали сключен брак. Била е пребита до смърт. Ко­

Чувствах се като затворник в собствената си кожа. Изплашена и

ремът й бил разпорен, едната гърда - отрязана и напъхана в устата

отчаяна. Образите в главата ми ме дразнеха, но не можех да ги про­

й. Във вагината й била пъхната метална статуетка.

гоня.

Клодел беше прав: нямаше повтарящ се модел в начина на действие

„Не можеш да контролираш собствената си съдба, камо ли съдба­

на убиеца. Всички бяха пребити, но Моризет Шанпу бе и застреля­

та на другите. - смъмрих се аз. - Няма новини за Сен Жак. Нито за това

на. Тротие бе удушена. Адкинс бе пребита с бухалка. Дяволите да го

кой е оставил черепа в двора ти. Перкото на Габи още е на свобода.

вземат, за Дамас и Ганьон не знаехме дори причината за смъртта.

Клодел сигурно е подал оплакването срещу теб. Дъщеря ти е на път

Четях отново и отново това, което бе причинено на всяка жена. Има­

да прекъсне следването си. В главата ти живеят пет мъртви жени и най-

ше вариране, но и нещо общо. Садистична жестокост и осакатяване.

вероятно към тях ще се присъединят шеста и седма при темповете, с

Трябваше да е един и същи човек. Някакво чудовище. Дамас, Гань­

които напредва това разследване."

он и Тротие бяха разчленени и изхвърлени в найлонови чували за бо­

Погледнах часовника си - 2,15 следобед. Не можех да понеса да

клук. Коремите им бяха разпорени. Ганьон и Тротие бяха с отряза­

остана в кабинета си и минута повече. Трябваше да направя нещо.

ни ръце. Моризет Шанпу бе разпорена и с една отрязана ръка, но не

бе разчленена. Адкинс, Ганьон и Моризет Шанпу бяха претърпели ва­

Но какво?

гинално проникване на чужд предмет. Другите - не. Гърдата на Ад­

Погледнах доклада на Райън. Една идея започна да се оформя в гла­

кинс бе отрязана. При другите не бе извършено подобно осакатява­

вата ми.

не. Или беше? От Дамас и Ганьон не бе останало достатъчно, за да

Направо ще побеснеят, казах си.

определим.

Да.

202

203

Проверих доклада. Адресът бе отбелязан. Извиках таблицата на

жички, кутии с храна и други рибешки аксесоари. Резбовани врати во­

екрана на компютъра си. Всички бяха там, заедно с телефонните но­

деха към кухнята. Забелязах работен плот в средата на кухнята и от­

мера.

местих поглед.

Соловите акции няма да помогнат на ситуацията с Клодел.

Господин Шанпу разчисти част от канапето и ми предложи с жест

Не.

да седна. Той се отпусна на едно кресло.

Може да загубиш и подкрепата на Райън.

- Господин Шанпу - започнах отново, - аз съм доктор Бренън от

Вярно.

Лабораторията по съдебна медицина.

Разпечатах данните от екрана, направих избор и набрах номера.

Замълчах дотук с надеждата да избегна по-нататъшните обясне­

На третото иззвъняване ми отговори мъж. Изненада се, но се съгла­

си да се срещнем. Грабнах чантата си и хукнах в летния ден.

ния за точната ми роля в разследването. Каквато всъщност нямах.

Пак беше горещо и въздухът бе толкова наситен с влага, че човек

- Да не сте открили нещо? Аз... Толкова време мина, че се старая

би могъл да напише инициалите си с пръст. Маранята отразяваше ис­

вече да не мисля за това. - Говореше, забил поглед в паркета. - Го­

крящите лъчи на слънцето и ги разпръсваше във всички посоки. Ка­

дина и половина, откакто Франсин умря. Вашите хора не са се обаж­