Unknown - in0

рах към дома, в който Франсин Моризет Шанпу бе живяла със съпру­

дали повече от година.

га си. Бях избрала нея заради близостта. Мястото бе съвсем близо до

Чудех се как по-точно ме причисляваше към „вашите хора".

Сентьрвил, на по-малко от десет минути от собствения ми апартамент.

- Отговорих на тожова много въпроси, разговарях с тожова мно­

Ако се издънех, поне щях направо да се прибера.

го хора. С коронера. Полицаите. Пресата. Дори наех частен детектив.

Открих адреса и спрях. Улицата бе с тухлени къщи, всяка с бал­

Наистина исках този човек да бъде заловен. Нищо не стана. Не наме­

кон с железни перила, подземен гараж и ярко оцветена врата.

риха никакви следи. Можем да ограничим момента на смъртта й в рам­

За разлика от повечето квартали в Монреал, този тук нямаше име.

ките на един час. Следователят каза, че била още топла. Този мани­

:

Съживяването на града бе трансформирало индустриалния район и бе

ак убива жена ми, излиза си спокойно и изчезва безследно. - Покла­

заместило релсите и цеховете с къщи, барбекюта и засадени домати.

ти глава невярващо. - Открихте ли нещо?

Кварталът бе чист, обитаван от хора от средната класа, но страдаше

В очите му се четеше смесица от мъка и надежда. Прониза ме чув­

от криза на идентичността. Бе прекалено близо до центъра на града,

ство на вина.

за да се възприема като истинско предградие, но и не влизаше в очер­

- Не, господин Шанпу. Всъщност не. - Освен че четири други жени

танията на скъпия център. Функционален и удобен, на него просто му

може би са били убити от същия изверг. - Просто исках да обсъдим

липсваше специфично излъчване.

гшкои подробности, за да видя дали не сме пропуснали нещо.

Натиснах звънеца и зачаках. Уханието на прясно окосена трева и

Надеждата се стопи и той видимо се затвори в себе си. Облегна се

мирисът на боклук си съперничеха в горещия въздух. Две къщи по-

на стола си и зачака.

надолу пръскачка сипеше вода по миниатюрна морава.

- Вашата съпруга е била диетолог?

Когато мъжът отвори вратата, ми заприлича на пораснало бебе. Ко­

Той кимна.

сата му бе руса и оредяваща, завита по средата на челото на къдри­

- Къде работеше?

ца. Бузите и брадичката му бяха кръгли и пухкави, а носът - къс и чип.

- Къде ли не всъщност. Плащаха й от МСГ, но бе постоянно в дви­

Беше едър мъж, не дебел, но тръгнал нататък. Въпреки че темпера­

жение.

турата бе поне трийсет градуса, той носеше дънки и спортна флане­

-МСГ?

ла с надпис „Надбягването в Калгари - 1985".

- Министерството на социалните грижи.

- Господин Шанпу, аз съм...

- И е обикаляла?

Той отвори вратата широко и отстъпи назад, без да обърне вни­

- Работата й бе да осигурява консултации по въпросите на хране­

мание на служебната карта, която му показах. Последвах го по тес­

нето най-вече на групи от имигранти за това как да си купуват хра­

ния коридор към малката дневна. Покрай едната стена бяха подреде­

на. Помагаше им да изградят тези колективни кухни, после ги учеше

ни аквариуми с рибки, които придаваха на стаята странен зеленика-

как да си правят онова, което обичат да ядат, за да се хранят евтино,

во-синкав оттенък. В далечния край видях плот, покрит с малки мре-

но здравословно. Съветваше ги как да си отглеждат собствени зелен­

чуци, как да се снабдяват с месо и така нататък. Обикновено с покуп-

204

205

ки на едро. Постоянно посещаваше такива кухни, за да проверява дали

- Вероятно, ако бяхме говорили. През онези последни дни наисти­

всичко в тях е наред.

на не прекарвахме почти никакво време заедно.

- Къде се намираха тези колективни кухни?

Опитах друга тактика:

- Из целия град. Парк Екстансион, Кот де Неж, Сент Анри, Мал­

- Било е януари. Студено време. Прозорците и вратите са били за­

ката Бургундия.

творени. Жена ви имаше ли навика да ги държи заключени?

- От колко време работеше за МСГ?

- Да. Изобщо не й харесваше да живее тук, не й се нравеше това,

- Може би шест или седем години. Преди това работеше в Град­

че сме направо на улицата. Убедих я да купим тази къща, но тя пред­

ската болница. Там й беше много по-добре.

почиташе високите жилищни блокове с алармени системи или охра­

- Харесваше ли работата си?

на. Тук се навъртат някои доста подозрителни типове и тя винаги беше

- О, да! Обожаваше я. - Думите сякаш леко заседнаха в гърлото