Unknown - in0

Тръгна през двора, а аз я последвах, притеснена от предстоящия

давах хиляди въпроси.

разговор. Плетеният потник висеше свободно върху изпъкналите пре­

Какво право имах да се ровя в болката на този човек?

шлени на гърба й. Избуялата трева докосваше голите й крака.

Представих си очите му.

Кухнята блестеше, обляна от следобедното слънце. Порцеланът и

Толкова мъка. Съживена от моите въпроси?

дървените повърхности свидетелстваха за грижливо поддържане. По

Не. Аз не бях причината за неговата скръб. Шанпу живееше със

прозорците имаше саксии с каланхое* и завеси на жълто райе.

собствените си угризения.

Шкафчетата и чекмеджетата бяха с кръгли жълти дръжки.

Угризения за какво? Че е наранил жена си?

- Сутринта направих лимонада - обясни тя, докато вече я вадеше.

Не. Това не му прилягаше.

Намираше успокоение в познатите дейности.

Угризения, че не й е обръщал внимание. Че я е карал да се чувства

- Да, благодаря. Ще пийна с удоволствие.

маловажна. Съвсем просто. Вечерта преди смъртта й не пожелал да:

Седнах до излъсканата дървена маса и я видях как избута кубче­

разговаря с нея, обърнал й гръб и заспал. Сутринта не казал довиж­

та лед от пластмасовата форма, пусна ги в чашите и наля лимонада.

дане. Сега вече никога нямаше да може да й го каже.

Донесе чашите на масата и седна срещу мен. Продължаваше да избяг­

Завих на север по „Сен Марк" и преминах в сенките на тунела. Щяха

ва погледа ми.

ли въпросите ми да постигнат нещо друго, освен да извадят на по­

- Трудно ми е да говоря за Шантал - каза, загледана в лимонада­

върхността болезнени спомени?

та си.

Можех ли да помогна там, където армия от професионалисти се

- Разбирам и много съжалявам за загубата ви. Как се справяте?

бе провалила, или само се стремях да натрия носа на Клодел?

- Някои дни по-лесно от други.

- Н е !

Тя сви ръце и се напрегна.

Ударих с длан по кормилото.

- Дойдохте да ми съобщите нещо ли?

„Не, цо дяволите! - казах си. - Не това е целта ми. Никой освен

- Страхувам се, че не, госпожо Тротие. Нито имам някакви кон­

мен не е убеден, че убиецът е само един и че ще продължи да убива.

кретни въпроси към вас. Надявах се, че може да сте си спомнили нещо,

Ако мога да предотвратя нови убийства, трябва да изровя още инфор­

което не ви се е струвало важно преди.

мация."

Очите й не се отделяха от лимонадата. Навън излая куче.

Излязох отново на дневна светлина. Вместо да завия на изток към

- Да ви е хрумнало нещо, откакто за последен път сте разговаря­

къщи, пресякох „Сент Катрин", направих обратен завой на улица „Дю

ли с детективите? Някакви подробности от деня, в който е изчезнала

Форт" и поех по Западната магистрала. Излязох от града, като бара­

Шантал?

банях по волана от нетърпение. Беше три и половина и движението

Въздухът в кухнята бе горещ и влажен. Миришеше леко на пре­

вече бе ужасно натоварено. Лош момент.

парат за почистване с аромат на лимон.

Четирийсет и пет минути по-късно открих Женевиев Тротие да пле­

ви домати в задния двор на боядисаната в избеляло зелено къща, къде­

то бе живяла с дъщеря си. Тя вдигна глава, когато спрях на алеята.

* Сукулентно декоративно растение с червени или оранжеви цветове,

- Да? - Прозвуча дружелюбно. Седна на пети и примижа срещу

цъфтящо обикновено около Коледа. - Б. р.

мен.

208

209

- Знам, че това е много мъчително за вас, но ако искаме да зало­

- Станахме около шест часа. Приготвих закуска. - Стисна чаша­

вим убиеца на дъщеря ви, все още се нуждаем от помощта ви. Нещо

та толкова силно, че се изплаших да не я счупи. - Шантал тръгна за

да ви смущава? Или притеснява?

училище. Пътуваше с приятелите си с метрото, защото училището бе

- Карахме се.

в Сентървил. Казаха, че е била във всички часове. И после...

Пак. Вината на онова, което е останало недовършено. Желание­

Вятърът изду раираното перде на прозореца.

то да се вземат думите назад и да се изрекат други.

- ...така и не се върна.

- Не искаше да яде. Мислеше, че напълнява.

- Имаше ли някакви специални планове за онзи ден?

Знаех това от полицейския доклад.

- Н е .

- Изобщо не беше дебела. Жалко, че не сте я виждали. Беше кра­

- Обикновено веднага след училище ли се прибираше?

сива. Беше само на шестнайсет. - Очите й най-после срещнаха мои­

-Да.

те. Две сълзи преляха и се плъзнаха по страните й.