Unknown - in0

- Очаквахте ли я да се върне онзи следобед?

- Много съжалявам - изрекох възможно най-внимателно. През мре­

- Не. Щеше да ходи при баща си.

жата на прозореца се долавяше ухание на здравец. - Шантал чувства­

- Често ли го правеше?

ше ли се нещастна заради нещо?

- Да. Но защо отговарям пак на тези въпроси! Безполезно е. Раз­

Пръстите й стиснаха чашата.

казах всичко на детективите. Защо да повтарям едни и същи неща от­

- Точно затова ми е толкова трудно. Тя бе много приветливо дете.

ново и отново? Безсмислено е.

Винаги весела. Пълна с живот, кипяща от планове. Дори разводът ми

Очите й се впериха в моите, а божата й бе почти осезаема.

сякаш не я разстрои. Прие го в реда на нещата.

- Знаете ли какво? През цялото време, докато съм попълвала фор­

Вярно ли бе това или беше самовнушение в ретроспекция? Спом­

мулярите за изчезнал човек и съм отговаряла на въпросите на поли­

них си, че семейство Тротие са се развели, когато Шантал е била на

цаите, Шантал е била вече мъртва. Лежала е на парчета сред боклу­

девет години. Баща й живееше някъде в града.

ка. Била е вече мъртва.

- Можете ли да ми разкажете за онези последни няколко седми­

Майката сведе глава и раменете й се разтресоха. Беше права. Не

ци? Шантал да е променила нещо в навиците си? Да е имало някакви

разполагахме с нищо. Действах напосоки. Тя се учеше как да зарови

странни обаждания? Някакви нови приятели?

божата, как да остане жива, как да засади домати, а аз бях съживила

Главата й се клатеше в отрицание. Не.

мъчителните й спомени.

- Трудно ли се сприятеляваше?

- Няма нищо, госпожо Тротие. Ако не си спомняте никакви дру­

Не.

ги подробности, сигурно не са важни.

- Вие притеснявахте ли се от някого от приятелите й?

Оставих й визитката си и повторих стандартната молба да ми се

Не.

обади, ако се сети за нещо. Съмнявах се, че ще го направи.

- Имаше ли приятел?

Не.

Вратата на Габи бе затворена, когато се прибрах вкъщи, стаята й

- Ходеше ли по срещи?

бе тиха. Зачудих се дали да не надникна, но се отказах. Тя бе много

Не.

докачлива по отношение правото си на уединение. Легнах си и опи­

- Имаше ли проблеми в училище?

тах да почета, но думите на Женевиев Тротие постоянно изплуваха

Не.

в съзнанието ми. Deja mort. Вече мъртва. Шанпу бе използвал съща­

Лоша техника за водене на разпит. Трябва да накарам свидетеля

та фраза. Вече мъртва.

да говори, вместо само да задавам въпроси.

- Ами онзи ден? Деня, в който Шантал е изчезнала?

Тя ме погледна с неразгадаемо изражение.

27.

- Можете ли да ми разкажете какво стана онзи ден?

Жената отпи от лимонадата си, преглътна мъчително и остави ча­

Събудих се от звука на сутрешните новини. Пети юли. Денят на

шата на масата. Внимателно.

независимостта бе отминал, без дори да забележа. Без ябъжов пай.

210

211

Без националния химн. Без фойерверки. Тази мисъл ми подейства ня­

да. Жълтата линия минаваше под реката, излизаше на остров Сент Елен

как потискащо. Всеки американец, независимо къде се намира, тряб­

и при Лонгьой на южния бряг. При Бери-КУМ оранжевата и жълта­

ва да отбележи Четвърти юли. Бях си позволила да се превърна в ка­

та линия се пресичаха със зелената. Голяма точка. Основна разпре­

надски зрител на американската култура. Обещах си следващия път,

делителна станция.

когато в града гостува някой американски отбор, да отида на стадио­

Влакът бръмчеше тихо, докато минаваше през подземния тунел.

на и да викам за него, независимо кой е отборът.

Преброих колко спирки ми остават. Седем точки.

Взех си душ, направих си кафе и препечени филийки и прегледах

Нервна ли си, Бренън? Искаш да си измиеш ръцете?

Газет. Безкрайни дебати за отделянето. Какво щеше да стане с ико­

Очите ми се плъзнаха на север по оранжевата линия. Представих

номиката? Какъв щеше да бъде ефектът върху местните жители? Върху

си променящия се пейзаж на града. Бери-КУМ. Шербрук. Мон Роял.

англоговорящите? Може би трябва да си отида у дома. Каква бе пол­

Накрая Жан Талон до Сент Едуар. Изабел Ганьон бе живяла в онзи

зата от стоенето ми тук?

квартал.

А?!

„Бренън, спри се! Черногледа си, защото трябва да закараш кола­

Потърсих квартала на Маргарет Адкинс. По зелената линия. Коя

та си на сервиз."

станция? „Пий IX". Преброих от Бери-КУМ. Шест спирки на изток.

Беше абсолютно вярно. Мразя прозаичните задачи. Мразя безброй­