Unknown - in0

съвсем малко от тези в английския „Газет", а коментарните статии -

- Къщата ви продаваше ли се, когато Шантал изчезна?

доста повече. Гледните точки бяха напълно противоположни.

- Моля?

Облегнах се назад. И отново ме завладя същото усещане. Че не ми

достига нещо съвсем дребно. Разполагах с парчетата, но не можех да

- Опитвахте ли се да продадете къщата си през октомври минала­

ги напасна.

та година?

Добре, Бренън, мисли систематично! Това чувство се появи

- Кой ви каза подобно нещо?

днес. Какво си правила досега? Почти нищо. Чете вестника. Закара

- Никой. Просто се чудех.

колата на сервиз. Пътува с метрото. Преглежда папките.

- Не. Не! Живея тук, откакто се разделих със съпруга си. Нямам

Алса? Не, не беше това. Нещо друго.

намерение да се местя. Шантал... аз... това беше нашият дом.

Колата?

- Благодаря ви, госпожо Тротие. Съжалявам, че ви разстроих. -

Не.

Пак наруших примирието между нея и спомените.

Вестникът?

Това не води наникъде. Глупава идея.

Може би.

Опитах още веднъж да се свържа с Шанпу. Мъжки глас отговори

Прелистих го отново. Същите новини. Същите коментари. Същи­

тъкмо когато се канех да затворя:

те обяви.

- Ало.

Спрях.

- Господин Шанпу?

Обявите. Къде бях видяла много обяви? Купища обяви?

- Момент.

В стаята на Сен Жак.

- Да. - Втори мъжки глас.

Започнах да ги преглеждам бавно. Обяви за работа. Загубени и на­

- Господин Шанпу?

мерени вещи. Разпродажби. Домашни любимци. Имоти.

-Да.

Имоти? Имоти!

Обясних му коя съм и зададох въпроса си. Да, опитвали се да про­

Издърпах папката на Адкинс и извадих снимките. Да. Там беше.

дадат къщата. Била обявена в агенция „РиМакс". След убийството на

Наклоненият ръждясал знак, който почти не се виждаше в занемаре­

жена му се отказал от продажбата. Да, мислел, че са пускани обяви,

ния двор. Продава се. Някой продаваше апартамент в сградата на Мар-

но не бил сигурен. Благодарих му и затворих.

гарет Адкинс.

Две от пет. Може би Сен Жак бе използвал обявите.

Е?

Обадих се на склада за веществени доказателства. Материалите от

Мисли!

апартамента на улица „Берже" бяха там.

216

217

Погледнах часовника си - единайсет и четирийсет и пет. Време бе

Детективите си избраха плата, Дмайка". Започвах да се чувствам като

за срещата с Райън. Нямаше да захапе. Трябваха ми още доказател­

натрапница.

ства.

- Е, какво откри? - Райън сдържаният.

Пак извадих снимките на Ганьон и ги огледах внимателно една по

- Метрото.

една. Този път го видях. Взех лупа и я наместих така, че предметът

- Метрото?

да попадне на фокус. Наведох се по-близо и се взрях, за да се уверя.

- По дяволите!

- Това ограничава заподозрените до четири милиона. Два милио­

Събрах снимките в плика, напъхах ги в куфарчето си и почти по­

на, ако приемем, че е мъж.

бягнах към ресторанта.

- Остави я да говори, Люк.

„Тропически рай" е точно отсреща. Храната не струва, обслужва­

- Какво за метрото?

нето е бавно, но по обяд малкото ресторантче е винаги претъпкано,

- Франсин Моризет Шанпу е живяла на шест спирки от станция­

най-вече благодарение на бликащата енергия на собственика му Ан-

та Бери-КУМ,

тоан Жанвие. Днешният му поздрав бе типичен:

- Ето, това е нещо.

- А, мадам, щастлива ли сте днес? Да! Тожова се радвам да ви видя.

Райън му хвърли поглед, с който би могъл да среже стъкло.

Отдавна не сте идвали. - На абаносовото му лице се изписа престо­

- Също и Изабел Ганьон. И Маргарет Адкинс.

рено неодобрение.

-Хм.

- Да, Антоан, много съм заета напоследък. - Вярно, но по прин­

Клодел не каза нищо.

цип не бих се хранила всеки ден с карибски специалитети.

- Тротие е много отдалечена.

- О, работите твърде много! Но днес имам много хубава риба. Пряс­

на. Ще си хапнете от нея и ще ви стане по-добре. Имам чудесна маса

- Да, а Дамас е много близо.

за вас. Вашите приятели вече са тук.

- Апартаментът на Сен Жак е на някожо пресечки оттам.

Приятели? Кой друг освен Райън?

Известно време ядохме мълчаливо. Рибата беше суха, пържени­

- Елате. Елате. Елате!

те картофи и оризът - мазни. Трудна комбинация за преглъщане.

Вътре сигурно имаше сто човека, потяха се и ядяха под яркоцвет-

- Може и да е по-сложно от обяснението със спирките на метро­

ните чадъри. Последвах Антоан през лабиринта от маси до една из­

то.

дигната платформа в дъното. Райън седеше на фона на фалшив про­