Unknown - in0

- Нима?

зорец с жълто-лилави завеси, завързани така, че да се вижда нарису­

- Франсин Моризет Шанпу и съпругът й са били обявили къща­

ваният залез. На тавана над главата му бавно се въртеше вентилатор.

та си за продан. В агенция „РиМакс".

Разговаряше с мъж в ленено спортно сако. Въпреки че мъжът бе с гръб

Никой не каза нищо.

към мен, разпознах идеалната кройка на сакото и острия като

- Пред сградата на Маргарет Адкинс също имаше табела. „РиМакс".

бръснач ръб на панталона.

Чакаха ме да продължа. Бръкнах в чантата си и извадих снимки­

- Бренън. - Андрю се надигна леко от стола си. Долови израже­

те от папката на Ганьон. Поставих ги на масата. Клодел набоде от

нието ми и присви предупредително очи. Гледай от мен!

пържения банан с вилицата си.

- Лейтенант Райън. - Добре. Така и трябваше.

Райън взе снимката, втренчи се в нея, после ме погледна въпро­

Клодел остана седнал и само ми кимна.

сително. Подадох му лупата и му посочих един предмет, който едва

Настаних се на стола до Райън. Съпругата на Антоан се появи и

се забелязваше в далечния ляв край. Той дълго се взира, после, без да

след като си разменихме любезности, детективите си поръчаха бира,

каже нищо, подаде снимката и лупата на Клодел.

а аз - диетична кола.

Детективът изтри ръцете си, сгъна салфетката и я хвърли върху

- Е, какъв е големият пробив? - Никой не можеше да говори така

чинията си. Взе снимката и повтори действията на Райън. Когато раз­

презрително като Клодел.

позна предмета, челюстта му се стегна. Дълго време се взира, без да

- Защо първо не поръчаме обяда? - Райън миротворецът.

каже нищо.

С Андрю обменихме мисли за времето. Съгласихме се, че е мно­

- Съсед? - попита Райън.

го горещо. Когато Жанин се върна, си поръчах рибния специалитет.

- Така изглежда.

- „РиМакс"?

218

219

- Мисля, че да. Вижда се Р и част от И. Можем да дадем снимка­

- Не знам, Райън. Никога не съм ходила там.

та за увеличаване.

- Аз съм ги виждал по телевизията.

- Би трябвало да е лесно да го проверим. Обявата е била пусната

само преди няколко месеца. По дяволите, нищо чудно в тази криза

- „РиМакс"?

имотът още да се продава! - Райън вече си записваше нещо в бележ­

- „Роял Льопаж".

ника.

-Обяви?

- Ами Дамас?

- Тротие мисли, че да. В момента проверяваме.

- Не знам. - Не бих искала да безпокоя семейството на жертвата.

- Табела отвън?

Не го казах.

-Да.

-Тротие?

- Дамас?

- Не. Говорих с майката на Шантал. Не е продавала къщата. Ни­

Тя, съпругът й и трите им деца живеели при неговите родители. Ста­

кога не е опитвала.

рите Дамас притежавали къщата си открай време. Щели да умрат в нея.

- Може бащата да е продавал.

Замислих се.

И двамата се обърнахме към Клодел. Той ме гледаше и сега гласът

- Какво е работела Грейс Дамас?

му не звучеше подигравателно.

- Гледала децата. Шиела покривчици за църквата. Хващала се по-

- Какво? - попита Райън.

часово на разни места. Готова ли си да чуеш това? Веднъж работила

- Прекарвала е доста време в дома на баща си. Може би той е про­

в месарница.

давал. - Признание?

- Чудесно. - Кой е нарязал касапина? - Съпругът?

- Ще проверя. - Още записки.

- Чист е. Кара камион. - Пауза. - Също като баща си.

- Щяла е да ходи при него в деня, когато е била убита - допълних аз.

Мълчание.

- Прекарвала е там по два-три дни всяка седмица. - Поучително,

- Мислиш ли, че това означава нещо?

но не презрително. Напредък.

- Метрото или обявите?

- Къде живее той?

- И двете.

- Уестмон. Скъп блок на „Барат", до Шербрук.

- По дяволите, Бренън! Не знам. - Пак мълчание. - Дай ми сце­

Опитах се да си представя мястото. Близо до Сентървил. Недалеч

нарий.

от моя дом.

През цялото време се опитвах да го измисля.

- Точно над Форума?

- Добре. Сен Жак чете обявите за имоти, взема адреса. После го

-Да.

наблюдава, докато не си набележи жертва. Проследява я, изчаква под­

- Коя станция на метрото се пада?

ходящия момент. След това я напада.

- Трябва да е „Атуотър". На няколко пресечки оттук е.

- Как се вписва метрото във всичко това?

Райън погледна часовника си и размаха ръка, за да привлече вни­

Мисли!

манието наЖанин, после с жестове показа, че иска сметката. Платих­

- За него това е спорт. Той е ловецът, а тя - плячката. Дупката на

ме и получихме по шепа бонбони от Антоан.

„Берже" е скривалището му. Открива жертвата по обявите, просле­