Unknown - in0

разследвания всъщност не стоят на пьрво място в ничий списък, Райън.

подобен тип поведение? Фиксиране върху цвят. Върху брой. По­

Франсин Моризет Шанпу е била убита преди повече от година и по­

редица от действия. Следване на определен модел. Никога не се от­

ловина. Минали са осем месеца от смъртта на Тротие. Според доста

клонява. Така всичко е под контрол. Внимателното планиране не беше

странните ми схващания този, който е убил тези жени, вече би тряб­

ли сред характерните черти на серийните убийци? Можеше ли на­

вало да е осъден и в затвора. Така че проявявам интерес. Вярно е. За­

шият човек да доразвива това с още един елемент? Възможно ли бе

дала съм няколко въпроса. Какво толкова е станало? Казваш ми да си

да е сериен убиец с повтарящ се поведенчески модел, в който по­

седна на задника. И тъй като господин Клодел мисли, че му преча, тези

падат убийствата?

случаи ще потънат още по-дълбоко в забвение и така, докато не пре­

Ами Тротие и Дамас? Те не пасваха на това обяснение. Не може­

кратят разследванията. Отново.

ше да е толкова просто. Взирах се в картата с надеждата отговорът

- Не съм ти казал да си седиш на задника.

да се материализира. Чувството, че някаква мисъл се колебае на гра­

- А какво предлагаш, Райън?

ницата между подсъзнателно и съзнателно, бе по-силно от всякога. Как­

- Разбирам, че Клодел иска да те натопи. Ти пък искаш да му го

во? Почти не чух почукването.

върнеш. Може би и аз щях да постъпя така, ако бях на твое място. Про­

- Доктор Бренън?

сто не желая вие двамата да провалите моето разследване.

Люси Дюмон стоеше на вратата. И в този миг се сетих. Най-после!

- И какво означава това?

- Алса!

Той дълго обмисля отговора си.

Бях забравила за малката маймунка.

- Не казвам, че не желая да участваш. Просто искам приоритети­

Избликът ми стресна младата жена. Тя подскочи и едва не изтърва

те в това разследване да бъдат кристално ясни.

разпечатката.

Дълго време и двамата мълчахме. Гневът препускаше по линията

- Да дойда ли по-късно?

и в двете посоки.

Вече търсех предишната разпечатка на Люси. Да. Разбира се. Ав­

- Мисля, че открих нещо.

тобусният терминал. Той бе почти до станцията Бери-КУМ. Отбеля­

- Какво? - Изненадах го.

зах Алса на картата. Нейната точка попадна право в центъра на триъгъл­

- Може би открих връзката.

ника.

- Какво искаш да кажеш? - Вече не звучеше така сърдито.

Това ли беше? Тя връзваше ли се с останалите? Още една жерт­

- Да се срещнем на обяд.

ва? Експеримент? Алса бе умряла две години преди Грейс Дамас. Не

бях ли чела нещо и за такъв модел? Тийнейджърско воайорство и еро­

тични фантазии, които ескалират до измъчване на животни и накрая

* Известен американски писател, автор на криминални романи. Най-по­

стигат до изнасилване и убийство на хора.

пулярният му герой е-частният детектив Майк Хамър. - Б. р.

214

215

Въздъхнах и се облегнах. Ако подсъзнанието ми се опитваше да

Шанпу. Какво беше казал съпругът й? Че тя не харесвала къща­

ми подскаже само това, Райън нямаше да бъде впечатлен.

та. Затова щели да се местят. Нещо такова.

Излязох и отидох в картотеката. Люси бе изчезнала. Щях да й се

Опитах да се обадя. Никой не вдигна.

извиня по-късно. Напоследък често ми се случваше. Върнах се на бю­

Ами Ганьон? Май брат й беше под наем? Може би хазяинът е про­

рото си.

давал сградата.

В папката на Дамас нямаше почти нищо, освен моя собствен до­

Проверих снимките. Нямаше табела. По дяволите!

клад. Отворих тази на Адкинс и я запрелиствах. Листите вече изглеж­

Опитах отново да се свържа с Шанпу. Пак даваше свободно.

даха опърпани, толкова пъти ги бях преглеждала. Нищо не ми хрум­

Набрах Женевиев Тротие. Вдигна на второто иззвъняване.

на. Да минем на Ганьон. Моризет Шанпу. Тротие.

- Добър ден. - Весело.

Прекарах надвесена над папките един час. Пак се мъчех да наре­

- Госпожа Тротие?

дя парчетата от пъзела. Късчета информация. Подай ги и остави мозъ­

- Да. - Любопитно.

кът ти да ги върти и подрежда. Обаче подреждането нещо не се по­

- Обажда се доктор Бренън. Говорихме вчера.

лучаваше. Време за кафе.

- Да. - Изплашено.

Донесох чашата си в кабинета заедно със сутрешния „Журнал".

- Имам един въпрос, ако не възразявате.

Отпивах бавно и четях. Преподреждане. Новините се различаваха

- Да. - Сковано.