Unknown - in0

нащрек. Затова се канехме да се местим. Работата й я отвеждаше в ня­

му.

кои много западнали места и когато се прибираше у дома, искаше да

- Работното й време варираше ли?

се чувства в безопасност. Недосегаема. Точно така казваше. Недосе­

- Тя работеше постоянно. Сутрин. Вечер. През уикендите. Вина­

гаема. Нали разбирате?

ги имаше някакъв проблем и Франсин бе единствената, която може­

Да. И още как.

ше да го разреши.

- Кога за последен път видяхте жена си, господин Шанпу?

- Между вас и съпругата ви имаше ли разногласия относно рабо­

Той вдиша дълбоко, после издиша.

тата й?

- Беше убита в четвъртък. Предната вечер работи до късно зара­

Той замълча за момент. После каза:

ди пожара, така че вече си бях легнал, когато се върна.

- Исках да прекарвам повече време с нея. Предпочитах да си беше

Сведе глава и пак заговори на паркета. Групичка миниатюрни ка­

останала на работа в болницата.

пиляри обагряха всяка от бузите му.

- Вие какво работите, господин Шанпу?

- Тя си легна, развълнувана от преживяното през деня, искаше да

- Инженер съм. Изграждам разни неща. Само че никой не строи

ми разкаже къде е била и какво е правила, а аз не пожелах да я изслу­

нищо напоследък. - Усмихна се горчиво и наклони глава настрана. -

шам.

Станах излишен.

Видях как гръдният му кош се надига под фланелата.

- Съжалявам. Знаете ли къде е отивала жена ви в деня, когато е била

- На следващия ден станах рано и излязох. Дори не й казах довиж­

дане.

убита?

Мъжът поклати глава:

Няколко минути мълчахме и двамата.

- Така постъпих и никога няма да мога да го променя. Няма да имам

- Почти не се бяхме виждали през тази седмица. Беше избухнал

друга възможност. - Вдигна очи и се взря в тюркоазения цвят на ак­

пожар в една от нейните кухни и тя стоеше там денем и нощем. Може

вариумите. - Мразех това, че тя работи, а аз не, ето защо се изоли­

да е отивала отново там или пък да се е била отправила към някоя дру­

рах от нея. Сега трябва да живея с тази мисъл. ,

га кухня. Не си водеше никакъв дневник, доколкото ми е известно. Не

Преди да измисля какво да кажа, мъжът се обърна към мен. Ли­

намериха нищо подобно в кабинета й, а и не бях виждал такъв тук. Пред­

цето му бе напрегнато, а гласът - по-суров от преди.

ните дни беше споменала, че трябва да се подстриже. По дяволите, може

—Ходих да видя брат й. Той имаше няколко евентуални оферти за

да е отивала да направи точно това!

работа за мен. Бях там цялата сутрин, после се... После се върнах тук

Погледна ме измъчено.

към обяд. Вече бе мъртва. Провериха подробно всичко.

- Знаете ли как се чувствам заради това? Дори не знам какво се е

- Господин Шанпу, аз не намеквам, че...

канела да прави жена ми в деня, в който умря.

- Не мисля, че ще има полза от този разговор. Просто повтаряме

Бълбукащата в аквариумите вода шумолеше тихо зад нас.

вече казаното.

- Да е споменавала нещо необичайно? Странни обаждания по те­

Той се изправи. Подканваше ме да си ходя.

лефона? Да е идвал някой непознат? - Сетих се за Габи. - Някой на

- Съжалявам, че съживих болезнените спомени.

улицата?

Изгледа ме безмълвно, после тръгна към коридора, а аз го послед­

Ново поклащане на главата.

вах.

- Би ли го споменала, ако имаше нещо такова?

206

207

- Благодаря, че ми отделихте време, господин Шанпу. - Подадох

Беше облечена в яркожълти шорти и потник с прекалено дълбо­

му визитката си. - Ако се сетите нещо, моля, обадете ми се.

ко деколте за малките й гърди. Тялото й блестеше от пот, а кичури от

Кимна безмълвно. Лицето му имаше вцепененото изражение на чо­

накъдрената коса бяха залепнали по лицето й. Беше по-млада, откол­

век, връхлетян от неочаквана трагедия, който не може да забрави, че

кото очаквах.

последните му думи и действия спрямо съпругата му са били дребна­

Когато й обясних коя съм и защо съм дошла, дружелюбността й

ви и далеч от представата за нормално сбогуване. Има ли всъщност

помръкна. Тя се поколеба, остави лопатката си, изправи се и изтупа

нормално сбогуване?

пръстта от ръцете си.

Докато се отдалечавах, усещах погледа му върху гърба си. Въпре­

- По-добре да влезем - изрече жената, свела поглед. И тя като Шан­

ки жегата, ме побиха тръпки. Забързах към колата.

пу не се усъмни в правото ми да задавам въпроси.

Разговорът с Шанпу ме разстрои. Докато карах към дома си, си за­