Unknown - in0

муна. Тогава това направо ме съсипа. - Изведнъж попита: - Искате

търпение.

ли да седнете?

Да кажа, че във факултета по биология беше тихо, бе все едно да

заключа, че атомът е малък. Вратите и от двете страни на коридора

бяха затворени. Бях изчела всичко по дъските за съобщения, прегле­

* Болест по картофите - основна храна в Ирландия - от 1845 до 1851 г.,дах брошурите за постъпване в университета, новините от практиче­

причинена от вид паразитни гъбички и довела до ужасен глад, коствал живо­

ските семинари, предложенията за текстообработка и преподаване, гра­

фика с гостуващите лектори. По два пъти.

та н'а над 1 милион души. - Б. р.

178

179

Без да дочака отговора ми, започна да вдига предметите от зелен

- Да. Така е.

пластмасов стол и да ги трупа на пода. Крадешком хвърлих поглед на­

- А маймуната?

около. В сравнение с миниатюрния му кабинет моят изглеждаше като

- Маймуната. Не мога да ви разкажа много. - Той потърка една­

стадион.

та си маратонка в другата, после се наведе и отмести нещо. - Дойдох

Всеки сантиметър от стените, който не бе покрит с рафтове, бе зает

една сутрин и открих, че клетката е празна. Помислихме, че може би

от снимки на животни. Риби бодливки. Токачки. Мармози*. Африкан­

някой е оставил резето отключено и че Алса, така се казваше майму­

ски глигани. Дори един мравояд. Никое ниво от животинската йерар­

ната, си е отворила сама и се е измъкнала. Така правят. Тя беше мно­

хия не бе пренебрегнато.

го умна и имаше феноменални сръчни ръце. Абсолютно удивителни

И двамата седнахме. Той се настани зад бюрото си и веднага вдиг­

малки пръсти. Както и да е, претърсихме сградата, уведомихме охра­

на крака и ги подпря на едно отворено чекмедже, а аз приседнах на

ната на университета, проверихме навсякъде. Но така и не я намерих­

току-що освободения стол за посетители.

ме. После видях статията във вестника. Останалото е история.

- Да, наистина ме съсипа - повтори той, после внезапно смени те­

- Какви експерименти правехте с нея?

мата. - Вие антрополог ли сте?

- Всъщност тя не беше от моите проекти. Една дипломантка ра­

-Ъъъ... да.

ботеше с нея. Аз се интересувам най-вече от животинските комуни­

- Често ли работите с примати?

кационни системи, нО и от тези, разчитащи на феромоните* и други­

- Не. По-рано да, но вече не. Аз съм от факултета по антрополо­

те обонятелни сигнали.

гия на университета на Северна Каролина в Шарлът. От време на вре­

Промяната в скоростга на речта му, както и преминаването на про­

ме имам лекционен курс по биология и поведение на приматите, но

фесионален жаргон, ми подсказа, че е давал това обяснение и преди.

наистица вече не се занимавам с това. Прекалено съм ангажирана със

Беше подхванал темата „обектът на моите изследвания е..." - сладко-

съдебна патология - анализи и консултации.

думното представяне на научната му дейност пред широката публи­

- Ясно. - Той размаха визитката. - Какво правехте с приматите?

ка. Сладкодумието се изразяваше в принципа „говори с прости думи

Зачудих се кой кого разпитва.

като на глупаци", което бе подходящо за коктейли, благотворителни

- Интересувах се от остеопорозата, особено от взаимодействие­

прояви за набиране на дарения, първи срещи и други социални анга­

то между социалното поведение и развитието на болестта. Работех­

жименти.

ме с животни модели, най-вече с маймуни резус, манипулирахме со­

- Какъв беше проектът? - Стига си говорил за себе си.

циалните групи, създавахме стресови ситуации, после следяхме загу­

Той се усмихна горчиво и поклати глава:

бата на костна тъкан.

- Езикът. Овладяването на езика сред приматите от Новия свят.

.— Работили сте в естествени условия?

Мари-Лиз искаше да бъде квебекската Пени Патерсън, а Алса да бъде

- Само в островните колонии.

Коко на южноамериканските маймуни. - Размаха химикалка над гла­

- О? - Кехлибарените му вежди се надигнаха заинтригувано.

вата си, изсумтя саркастично и отпусна тежко ръка. Тя тупна леко върху

- Кайо Сантяго в Пуерто Рико. Няколко години преподавах в по­

бюрото. Вгледах се в лицето му. Изглеждаше или изморен, или обез-

лево училище на Морган Айланд, край бреговете на Северна Каро­

сърчен, не можех да определя.

лина.

- Мари-Лиз?

- С маймуни резус ли?

- Студентката.

- Да. Доктор Бейли, дали ще може да ми разкажете за маймуна­