Unknown - in0

си взема. Поклатих глава. Повтаряхме този ритуал вече хиляди пъти.;

тиха.

Той знаеше, че не пуша, но винаги ми предлагаше цигара.

- Имаше ли нещо странно в този случай? - Не бях сигурна какво

точно търся.

174

175

- Не, просто една накълцана маймуна. - Ъгълчетата на устата му

Останалата част от следобеда извличах подробности от четирите

се извиха леко.

основни случая и ги въвеждах в таблицата, която бях създала. Цвят

- Ясно. - Тъп въпрос. - Нещо да ти направи впечатление в начи­

на косата. Очи. Кожа. Височина. Вероизповедание. Имена. Дати. Ме­

на, по който бе разчленена?

ста. Зодии. Всичко, с което разполагах. Упорито въвеждах всяка под­

- Всъщност не. Тези разчленявания на маймуни са все едни и същи.

робност с намерението да търся връзките по-късно. Или се надявах,

Така нямаше да стигнем доникъде.

че моделът сам ще се оформи, че взаимосвързаните частици инфор­

- Откриха ли чия е била маймуната?

мация ще се привлекат сами помежду си. Или просто ми трябваше ня­

- Всъщност да. Пуснаха обява във вестника и се обади един чо­

каква трудоемка задача, която да ангажира мислите ми, умствен пъзел,

век от университета.

който да ми даде илюзията, че напредвам.

- Квебекския университет ли?

В четири и петнайсет пак потърсих Райън. Въпреки че не беше на

- Да, така мисля. Биолог или зоолог, или нещо такова. Англого-

бюрото си, телефонистката каза, че го е видяла, и с неохота започна

ворящ. А, чакай малко.

да го търси. Докато чаках, очите ми попаднаха на случая с маймуна­

Отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, започна да рови из него

та. С отегчение извадих снимките. Имаше два комплекта: едните бяха

направени с „Полароид", другите бяха цветни - тринайсет на осем­

и извади купчинка визитки, стегнати с ластик. Прегледа ги и ми по­

найсет сантиметра. Телефонистката се обади, че не е открила Райън

даде една.

в никой от отделите, където позвънила. Да - въздишка, - ще прове­

- Ето. Видях го, когато дойде да идентифицира мъртвеца.

ри и в кафенето.

На визитката пишеше: Паркър Т. Бейли, доктор на философски­

Прегледах полароидните снимки. Очевидно бяха направени, кога­

те науки, професор по биология, Квебекски университет на Мон­

то трупът е пристигнал в моргата. Започваха с лилаво-черния спор­

реал. Бяха посочени електронна поща, телефон и факс, както и ад­

тен сак, със затворен и отворен цип. На следващите няколко вързопът

ресът му.

бе хванат върху масата за аутопсии - преди и след разгръщането му.

- Каква беше историята? - попитах.

На останалите шест се виждаха частите от тялото. Скалата на иден­

- Господинът държал няколко маймуни в университета заради из­

тификационната карта потвърждаваше, че обектът наистина е дребен,

следователската си работа. Един ден отишъл на работа и открил, че

по-малък от износен плод или новородено. Гниенето бе доста напред­

една липсва.

нало. Плътта бе започнала да почернява и бе изцапана с нещо, което

- Открадната?

приличаше на развалено нишесте. Смятах, че разпознавам главата, тор­

- Открадната? Освободена? Избягала? Кой знае. Приматът беше

са и крайниците. Като се изключеше това, не можах да различа нищо

изчезнал без позволение.

повече. Снимките бяха направени от прекалено голямо разстояние и

- И като прочел за мъртвата маймуна във вестника, ти се обади?

детайлите не се виждаха добре. Завъртях някои от тях, търсейки по-

- Точно така.

добър ъгъл, но не успях да видя нищо.

- Какво стана с нея?

Телефонистката ми се обади с решителен глас. Райън го нямало там.

- С маймуната?

Да съм се обадела утре.

Кимнах.

Цветните снимки бяха направени след почистването. Детайлите,

- Предоставихме я на... - Той посочи визитката.

губещи се на полароидните, тук се виждаха добре. Миниатюрният труп

- Доктор Бейли - помогнах му аз.

бе одран и разчленен. Вероятно Денис бе подредил частите в анато­

Погледнах отново визитната картичка. „Това не значи нищо", мис­

мичен ред и внимателно ги бе фотографирал.

лех си аз, а в същото време се чух да питам:

Докато преглеждах купчината снимки, не можех да не забележа,

- Може ли да задържа визитката?

че нарязаните парчета смътно приличаха на заек, подготвен за готве­

- Разбира се.

не. Освен една подробност. Петата снимка показваше малка ръка, за­

- Само още едно нещо. Защо го нарекохте случая с терминална­