Unknown - in0

172

173

Затворих последната папка и осъзнах, че умирам от глад. Нищо чуд­

. - С какво мога да ти помогна? - попита той, като запали цигара­

но - беше два без десет. Купих си кроасан с шунка и сирене и диетич­

та си.

на кола от кафенето на осмия етаж и се върнах в кабинета си, къде­

- Любопитна съм да науча нещо за един твой стар случай. От 1990-а.

то си заповядах да си почина. Пренебрегнах собствената си препоръ­

- О, боже мой, дали помня толкова далеч назад? Понякога едва си

ка и отново позвъних на Райън. Още не се бе върнал. Значи щях да

спомням адреса си. - Наведе се напред, подпря брадичката си с ръка

се отдам на истинска почивка. Отхапах от сандвича и оставих мисли­

и ме погледна заговорнически. - Записвам си го на кибритените ку­

те си да се реят. Габи. Не. Не сега. Клодел. Вето. Сен Жак. Забране­

тии за всеки случай.

но.

И двамата се засмяхме.

Кейти. Как можех да се свържа с нея? Точно сега бе невъзможно.

- Доктор Пелтие, мисля, че си спомняте всичко, което искате.

По естествен път мислите ми стигнаха до Пийт и усетих познатото при-!

Патологът сви рамене и поклати глава с невинно изражение.

свиване на стомаха. Спомних си игличките по кожата, пулсиращата'

- Все пак нося папката. - Показах му я, после я отворих. - Спо­

кръв, топлата влага между краката ми. Да, между нас имаше страст.:

ред полицейския доклад, трупът е бил намерен в спортен сак зад ав­

Мръсни мисли, Бренън. Отново отхапах от сандвича.

тогара „Воаяжьор". Някакъв клошар отворил чантата, тъй като смя­

Другият Пийт. Гневните изблици. Споровете. Самотните вечери,

тал, че така ще разбере кой е собственикът.

Студената вълна на огорчение, удавила страстта.

- Точно така - възкликна Жан. - Честните клошари вече са тол­

Терапията за релаксиране не се получаваше. Препрочетох разпе­

кова много, че трябва да си направят профсъюз.

чатката на Люси, като внимавах да не я изцапам с горчица. Взирах се

- Както и да е. Не му харесал мирисът. Казал - погледнах докла­

в списъка на третата страница, опитвах се да разчета имената, които

да, за да намеря точната фраза, - че „от чантата се надигна мирисът

Люси бе зачеркнала, но моливът й бе заличил буквите. От любопит­

на сатаната и обви душата ми". Край на цитата.

ство изтрих молива и прочетох имената. В два от случаите телата бяха

- Поет. Това ми харесва - вмъкна Пелтие.

напъхани във варел и залети с киселина. Нова разновидност на популяр­

- Занесъл чантата на един портиер, който се обадил в полицията.

ното изгаряне.

Намерили части от тяло, увити в някаква покривка.

Третият случай ме озадачи. Номерът от ЛСМ сочеше случай от 1990

- А, да. Спомням си този случай - насочи жълтия си пръст към мен

г. и че по него е работил патологът Пелтие. Не бе посочен коронер.

Жан. - Зловещо. Гадно. - Лицето му отразяваше казаното.

В полето за име пишеше: Синг. Графите за дата на раждане, дата на

- Доктор Пелтие?

аутопсията и причина за смъртта бяха празни. Компютърът го бе вклю­

- Случаят с терминалната маймуна.

чил в списъка на Люси по критерия разчленяване /постмортем.

- Значи правилно съм разбрала доклада ти.

Довърших кроасана, отидох до картотеката и извадих досието. Папт

Той повдигна въпросително вежди.

ката съдържаше само три неща: полицейски доклад, изложеното на една

- Наистина ли беше маймуна?

страница мнение на патолога и плик със снимки. Прегледах снимки­

Пелтие кимна сериозно:

те, прочетох докладите и отидох да потърся Пелтие.

- Капуцин.

- Имаш ли малко време? - попитах превития му гръб.

- Защо е попаднала тук?

Той се извърна от микроскопа, хванал очилата си в една ръка и хи­

- Беше мъртва.

микалка в другата.

- Да. - Всички се правят на комедианти. - Но защо изобщо са на­

- Влез, влез - покани ме и намести бифокалните очила на лицето

месили полицията?

си.

Изражението на лицето ми явно го подтикна да отговори без май­

Достойнството на моя кабинет беше прозорецът, а на неговия - про­

тапи:

странството. Пелтие прекоси кабинета и ме покани с жест да седна на

- Намереното в чантата беше дребно на ръст и някой го бе одрал

един от двата стола до ниската масичка пред бюрото му.

и нарязал на парчета. По дяволите, би могло да е всичко! Ченгетата

Бръкна в престилката си, извади пакет цигари и ми предложи да

решили, че може да е зародиш или новородено, така че ни го изпра­