Unknown - in0

зет Шанпу?

Шарбоно се облегна назад и зачопли нокътя на палеца си, като все

- Моризет Шанпу. - Повтори името няколко пъти, сякаш ровеше

още отказваше да срещне погледа ми.

из картотека в главата си. - Това беше преди няколко години, нали?

- Казва, че ще подаде оплакване. - Отпусна и двете си ръце и от­

- Почти преди две. Януари 1993-а. - Подадох му снимките.

мести поглед към прозореца.

Той ги прегледа и кимна, че се е сетил.

- Оплакване? - Опитах се да говоря спокойно.

170

171

- Да, спомням си. И?

- Все още не съм му казала. - Несъзнателно опипах белега на бу­

- Мисли, Шарбоно. Какво си спомняш от онзи случай?

зата си. И досега изглеждаше, сякаш съм се била с Джордж Форман.

- Така и не заловихме убиеца.

- По дяволите! - въздъхна той уморено.

- Какво друго?

- Какво?

- Бренън, кажи ми, че не се опитваш да свържеш и това убийство

- Мисля, че започвам да споделям мнението ти. Клодел ще ми от­

с останалите.

късне топките, като чуе. Още нещо?

Отново прегледа снимките и започна да клати отрицателно глава:

- Белезите от триона, с който е рязано, и моделът на разчленява­

- Няма начин. Тя е била застреляна. Не пасва на модела.

не при Ганьон и Тротие са почти идентични.

- Негодникът я е разпрал и е отрязал ръката й.

- Да, Райън ни го каза.

- Била е възрастна. Май на четирийсет и седем.

- Както и при неизвестната жертва от Сен Ламбер.

Пронизах го с поглед.

- Има и пета?

- Тоест по-стара е от останалите - измърмори той, почервенял.

- Много си бърз.

- Убиецът на Моризет Шанпу е забил нож във вагината й. Спо­

- Благодаря. - Пак забарабани с пръсти. - Откри ли се самолич­

ред полицейския доклад е имало обилно кървене.

ността й?

Изчаках да осмисли това.

Поклатих глава:

- Била е още жива.

- Райън работи по въпроса.

Той кимна. Нямаше нужда да му обяснявам, че рана, причинена след

Прокара месестата си длан по лицето. По пръстите му имаше ост­

смъртта, кърви съвсем оскъдно, тъй като сърцето вече не изпомпва

ровчета от груби сиви косми, миниатюрни варианти на косата му.

кръвта и няма кръвно налягане.

- Е, какво мислиш за подбора на жертвите?

- При Маргарет Адкинс беше метална статуетка. Тя също е била

Махнах с ръка.

жива.

- Всички са жени.

Мълчаливо се пресегнах назад и издърпах папката на Ганьон. Изва­

- Страхотно. Възраст?

дих снимките на трупа и ги разпръснах пред него. Торсът лежеше върху

- От шестнайсет до четирийсет и седем.

найлоновия чувал, осветен от лъчите на следобедното слънце. Не бе

- Физически особености?

махнато нищо освен листата, покривали чувала. Домакинският вакуум

-Различни.

си стоеше на мястото, червената му гумена чашка бе затаената меж­

- Местонахождение?

ду тазовите кости, а дръжката стърчеше нагоре към отрязания врат

- По цялата карта.

на жертвата.

- И какво гледа този шибан психар? Външността им? Ботушите?

- Смятам, че убиецът на Ганьон е напъхал вакуума с такава сила,

Магазина, в който пазаруват?

че е прокарал дръжката през корема до диафрагмата.

Отвърнах с мълчание.

Той дълго изучава снимките.

- Намерила ли си нещо общо между петте?

- Един и същи модел и при трите жертви - настоях аз. - Насил­

- Някакъв кучи син ги е пребил до смърт и ги е убил.

ствено проникване на чужд предмет, докато жертвата е още жива. Раз­

- Аха. - Наклони се напред, постави ръце на коленете си, изви гръб

членяване на тялото след смъртта. Съвпадение ли е, господин Шар­

и сведе рамене, после въздъхна дълбоко: - Клодел ще побеснее.

боно? Колко садисти бихме приели, че се подвизават на свобода, гос­

Когато Шарбоно си тръгна, се обадих на Райън. Не намерих нито

подин Шарбоно?

него, нито Бертран, така че им оставих съобщение. Прегледах остана­

Той прокара пръсти през оредялата си коса, после забарабани по

лите случаи, но не открих нищо интересно. Двама пласьори, убити и

подаажътниците на стола.

накълцани от бившите им приятелчета. Мъж, ликвидиран от племен­

- Защо не си ни казала това досега?

ника си, разчленен с моторна резачка и поставен във фризера в мазе­

- Осъзнах връзката с Моризет Шанпу едва днес. Когато бяха само

то. Авария в електрозахранването станала причина останалите члено­

Адкинс и Ганьон, логиката не изглеждаше убедителна.

ве на семейството да научат. Женски торс, захвърлен в хокеен сак, ръце­

- Райън какво смята?

те и краката открити по течението на реката. Съпругът вече бе осъден.