Unknown - in0

вършваща с четири съвършени пръста и палец, извит към деликатна­

та маймуна?

та длан.

- Ами защото беше намерена на автобусния терминал - отвърна

Последните две бяха фокусирани върху главата. Без покритието

той изненадано.

на кожата и козината тя изглеждаше праисторическа, като ембрион,

176

177

откъснат от плацентата, гол и уязвим. Черепът бе голям колкото ман­

Погледнах часовника си за хиляден цът - 9,12 вечерта. По дяво­

дарина. Въпреки че лицето бе плоско и чертите антропоидни, не бе осо­

лите! Трябваше вече да се е появил. Часът му свършваше в девет. Поне

бено трудно да се познае, че това не е човешки примат. В устата има­

така ми беше казала секретарката. Станах и закрачих напред-назад.

ше пълен комплект зъби, всички кътници и така нататък. Преброих

В девет и половина се отказах. Тъкмо метнах чантата си през рамо

ги. Три предкътника във всеки квадрант. Терминалната маймуна беше

и чух някъде да се отваря врата. Не видях къде. След минута един мъж

дошла от Южна Америка.

с огромна купчина лабораторни справочници се появи забързан из­

„Поредният случай с животно", казах си и върнах снимките в пли­

зад ъгъла. Постоянно наместваше ръцете си, за да попречи на книги­

ка. Попадат при нас от време на време, защото някой решава, че са

те да паднат. Жилетката му изглеждаше така, сякаш бе напуснала Ир­

човешки останки. Мечешки лапи, одрани и зарязани от ловци; прасе­

ландия преди голямата картофена криза*. Предположих, че е на око­

та и кози, убити за месото им, а ненужните им части оставени край

ло четирийсет години.

пътя; изтезавани кучета и котки, изхвърлени в реката. Безчувствис-

Като ме видя, той спря на място, но лицето му си остана невъзму­

то на хората винаги ме е удивлявало. Така и не свикнах с него.

тимо. Понечих да се представя, ала в този момент една тетрадка се из­

Тогава защо този случай задържаше вниманието ми? Огледах за

плъзна от купчината. И двамата се наведохме да я вдигнем. Не бе добър

последно цветните снимки. Маймуната бе нарязана на парчета. Голя­

ход от негова страна. Голяма част от купчината последва падналата

ма работа. В такова състояние идват и повечето животински трупо­

тетрадка и се разпиля по пода като конфети в новогодишна нощ. Съби­

ве, които виждаме. Някой ненормалник навярно се е забавлявал да из­

рахме и трупахме разпилените книги и тетрадки няколко минути, после

мъчва и убие животното. Може да е бил ученик, ядосан от оценката

мъжът отключи кабинета си и стовари книгите върху бюрото.

си.

- Извинете - каза той на френски със силен акцент. - Аз...

На петата снимка спрях и заковах поглед върху образа. Стомахът

- Няма проблем - отвърнах на английски. - Сигурно ви стреснах.

ми отново се сви на кълбо. Взрях се в снимката, после вдигнах слу­

- Да... Не. Трябваше да ги пренеса на два пъти. Често ми се случ­

шалката на телефона.

ва. - Английският му не бе с американско звучене.

- Лабораторни справочници?

- Да. Имах лекция по етнологическа методология.

23.

Външността му бе комбинация от всички нюанси на залеза. Бле­

дорозова кожа, малинови бузи, коса с цвят на ванилова гофрета. Му­

Няма нищо по-празно от класни стаи след края на учебния ден. Точ­

стаците и миглите му бяха кехлибарени. Приличаше на човек, който

но така си представям последиците от избухването на неутронна бом­

винаги получава изгаряне на кожата и никога - хубав тен.

ба. Лампите светят. Водни пръскалки се задействат по команда. Звънци

- Звучи интересно.

звънят по график. Компютърни терминали примигват зловещо. Лип­

- Бих искал повече от студентите ми да мислят така. Мога ли...

сват хората. Никой не утолява жаждата си, никой не бърза за час, ни­

- Казвам се Темп Бренън - представих се аз, бръкнах в чантата

кой не трака по клавиатурите. Тишината на катакомбите.

си и му подадох една визитка. - Секретарката каза, че мога да ви от­

Седях на сгъваем стол пред кабинета на Паркър Бейли в Квебек-

крия по това време.

ския университет на Монреал - КУМ. След като си тръгнах от лабо­

Докато четеше визитката ми, обясних причината за посещението

раторията, минах през фитнесзалата, напазарувах разни хранителни

си.

стоки от „Провиго" и хапнах спагети със сос от миди. Не беше зле като

- Да, спомням си. Много ми беше неприятно, че загубих онази май­

за полуфабрикат. Дори и Бърди бе впечатлен. Сега вече губех