Unknown - in0

- Нищо особено не става. В Шарлът си е все така скучно.

слушах се в бръмченето на принтер някъде надолу по коридора.

Добре. Още една доза младежки негативизъм. Точно от това имах

- Няма да има нищо отпреди 1985-а, това е сигурно.

нужда. Опитах се да не издам раздразнението си.

- Осъзнавам, че е малко необичайно, но виж какво може да се на­

- Как е работата?

прави.

- Добре. Бакшишите са доста.

- Също и град Квебек?

- Страхотно!

- Не, засега само случаите на ЛСМ.

- Работя доста.

Тя кимна, усмихна се и си тръгна. Като по команда телефонът из-

-Чудесно.

звъня. Райън.

- Искам да напусна.

- Може ли да е по-млада?

Изчаках.

156

157

Тя замълча.

- Казах го просто така. Ние няма да се женим.

- Кейти, тези пари ще та трябват за колежа. - Кейти, не проваляй

Сякаш цяла вечност седяхме и слушахме статичното напрежение

живота си.

по линията между Монреал и Шарлът.

- Казах ти, не искам да се връщам там. Мисля да прекъсна за една

- Кейти, ще обмислиш ли предложението ми да дойдеш тук?

година и да поработя.

- Добре.

Пак се започва. Знаех какво се задава и предприех офанзивата си:

- Обещай, че няма да предприемеш нищо, без да ми кажеш.

- Скъпа, вече говорихме по този въпрос. Ако не ти харесва уни­

Мълчание.

верситетът на Вирджиния, защо не опиташ в „Макгил"? Защо не си

- Кейти?

вземеш две-три седмици отпуска и не дойдеш тук? Да видиш как е. -

- Да, мамо.

Говори бързо, мамче! - Може да си изкараме една ваканция. Ще си

- Обичам те, скъпа.

взема отпуска. Може да попътуваме по крайбрежието или да обико­

- И аз те обичам.

лим Нова Скотия. - Боже! Какво приказвах? Как щях да организирам

- Поздрави баща си от мен.

това? Няма значение. Първо дъщеря ми да дойде. Тя не отговори.

- Добре.

- Нямаш лоши оценки, нали?

- Ще ти изпратя нещо по електронната поща утре.

- Не, не. Оценките ми са добри.

-Добре.

- Тогава би могла да се прехвърлиш. Можем...

Затворих с разтреперана ръка. Какво да правя сега? С костите се

- Искам да отида в Европа.

справях по-лесно, отколкото с детето си. Взех си чаша кафе и набрах

- Европа?

номера.

-Италия.

- Доктор Калвърт, ако обичате.

- Италия?

- Кой го търси, моля? - Казах й. - Един момент. - Постави ме на

Не ми се наложи да гадая дълго.

изчакване.

- Там ли играе Макс?

- Темп, как си? Телефонът ти постоянно дава заето. Никак не е лес­

- Да. - Защита. - И какво от това?

но да те открие човек.

- И какво от това?

- Съжалявам, Арън. Дъщеря ми иска да напусне колежа и да из­

- Ще му плащат повече, отколкото тук.

бяга с един баскетболист - изтърсих аз.

Не казах нищо.

- Може ли да скача отляво и да вкарва тройки?

- Ще му дадат и къща.

- Сигурно.

Мълчание.

- Тогава я пусни.

- И кола. Ферари.

- Много смешно!

Без отговор.

- Няма нищо смешно. Щом може да скача отляво и вкарва трой­

- Никакви данъци. - Тонът й ставаше настъпателен.

ки, печели добре.

- Това е чудесно за Макс, Кейти. Той се занимава със спорт, кой­

- Арън, имам още едно разчленено тяло. - Бях му се обадила за

то обича, и му плащат за това. Но ти?

предишните случаи. Двамата често си обменяме идеи.

- Макс иска да отида с него.

Чух го да се засмива:

- Макс е на двайсет и четири и е завършил университета. Ти си на

- Там горе може и да нямате оръжия, но явно ви харесва да кълца­

деветнайсет и си завършила само първата година от колежа.

те.

Тя долови раздразнението в гласа ми.

- Да. Мисля, че този психопат е кълцал няколко пъти. Всички са

- Ти си се омъжила на деветнайсет.

жени, иначе няма нищо, което да ги свързва. Освен следите от разре­

- Омъжила? - Стомахът ми направи тройно салто.

зите. Те ще са от съдбоносно значение.

- Ами така си е.

- Серийни или масови убийства?

Имаше право. Замълчах, бях ужасно разтревожена, но не можех:

- Серийни.

да сторя нищо.

Той осмисли това за момент.

158

159

- Е? Разкажи ми.

- Ь, винаги съществува вероятността да попаднеш на нещо, кое­

Описах му срезовете и слепите по костите. От време на време ме

то е изключение. Тези триони не четат учебници, както знаеш. Но в

прекъсваше, за да зададе по някой въпрос или да ме накара да гово­

момента не се сещам за нищо друго, отговарящо на описанието, кое­

ря по-бавно. Представях си го как си води бележки, високото му сла­

то ми даде.

бо тяло, наведено над някакво парче хартия. За него всеки милиметър