Unknown - in0

ца изтънява и преминава от черно към гьлъбовосиво. Бърди мърка­

- Виждала ли си я напоследък?

ше, сгушен в свивката на коляното ми. Бях тожова изтощена, че само

Тя се замисли.

бях свалила дрехите и се бях проснала на леглото, пропускайки всич­

- Не мога да кажа, че не съм.

ки процедури преди лягане. Нетипично за мен. Обикновено съм ма-

Вгледах се във фидето на дъното на купичката, после в Джуъл. Тя

ниачка относно миенето на зъби и почистването на грима. Тази вечер

бе повдигнала малко похлупака - тожова, кожото да надникна вътре:

не ми пукаше.

Можех ли да го повдигна повече? Рискувах:

- Може би наоколо се мотае сериен убиец, Джуъл. Нжой, който

убива жени и ги нарязва на парчета.

20.

Изражението й не се промени. Просто ме гледаше като каменна ста­

туя. Или не разбираше какво й казвам, или не се впечатляваше от ис­

Срядата е ден за изхвърляне на боклука на нашата улица. Проспах

тории за насилие, божа, дори смърт. Сигурно си бе сложила маска,

тракането на камиона за отпадъци. Проспах побутването на Бърди.

Проспах три телефонни обаждания.

153

Събудих се в десет и петнайсет, замаяна и с главоболие. Вече не

на коса изпъкваха очите му - лилави и подути. Забелязах малка тъмна

бях на двайсет и четири. Стоенето по цяла нощ не бе за мен, колко­

дупка в дясното му слепоочие. Самоубийство. Натали бе нов патолог

то и неохотно да го признавах.

в ЛСМ и още не поемаше случаи на убийства.

Косата ми, кожата, дори възглавницата и чаршафите миришеха на

Даниел остави скалпела, който наточваше.

цигарен дим. Напъхах чаршафите и дрехите, които бях носила пред­

- Трябват ли ти костите от Сен Ламбер?

ната вечер, в пералнята, после дълго се сапунисвах под душа. Тъкмо

- Ако обичаш. В номер четири?

си мажех един стар кроасан с фъстъчено масло, когато телефонът из-

Той кимна и изчезна в моргата.

звъня.

Аутопсията на скелета отне няколко часа и потвърди първоначал­

- Темперанс? - Беше Ламанш.

ното ми впечатление, че костите принадлежат на един човек - бяла жена

-Да.

на около трийсет години. Въпреки че бе останала съвсем малко мека

- Опитвах да се свържа с теб.

тъкан, костите бяха в добро състояние и бяха запазили малко маст­

Погледнах телефонния секретар. Три съобщения.

на тъкан. Жената бе мъртва отпреди две до пет години. Единствена­

- Съжалявам.

та особеност бе незатворената извивка на петия лумбален прешлен.

- Да. Ще те видим ли днес? Господин Райън вече се обажда.

Без главата щеше да бъде трудно да я идентифицираме.

- Ще дойда до час.

Помолих Даниел да отнесе костите в хистологичната лаборатория,

- Добре.

измих се и се качих горе. Купчината розови листчета бе нараснала.

Прослушах съобщенията. Една разстроена студентка. Ламанш. Едно

Обадих се на Райън и му съобщих накратко какво бях открила. Той

затваряне. Не ми се занимаваше с проблемите на студентката, така че

вече проверяваше случаите на изчезнали хора съвместно с полиция­

позвъних на Габи. Никой не вдигна. Потърсих Кейти и попаднах на

та на Сен Ламбер.

секретаря й.

Едно от обажданията бе от Арън Калвърт от Норман, Оклахома.

- Оставете кратко съобщение, каквото е моето - чух веселия й глас.

Беше от вчера. Когато набрах номера, някакъв сладникав глас ми каза,

Оставих съобщение, макар и не толкова весело.

че в момента Арън го няма на бюрото му. Жената ме увери, че ужас­

но съжалява и обеща да му предаде съобщението ми. Професионал­

След двайсет минути бях в лабораторията. Натиках чантата си в

на сърдечност. Оставих другите листчета настрана и отидох да видя

едно чекмедже на бюрото, направих се, че не виждам розовите лист­

Люси Дюмон.

чета, на които бяха записани съобщенията за мен, и отидох право в

Кабинетът на Люси бе претъпкан с терминали, монитори, прин­

моргата.

тери и всевъзможни компютърни аксесоари. Кабели се изкачваха по

Мъртъвците пристигат първо в моргата. Тук ги завеждат под но­

стената и изчезваха в тавана или пък минаваха на снопове по пода. Ку­

пища разпечатки задръстваха рафтовете и шкафовете и висяха под най-

мера и ги съхраняват в хладилни камери, докато се определи кой па-

различни ъгли.

толог ще ги поеме. Юрисдикцията се кодира от това какъв е цветът на

пода. Моргата води директно към залите за аутопсии. Червеният цвят

Бюрото на Люси бе обърнато към вратата, а шкафовете и компют­