Unknown - in0

19.

озадачено, после ме позна.

- Здравей, скъпа. Още ли обикаляш? - Пак се зае с рулцето.

Въздухът беше наситен с влага. От реката се бе надигнала мъгла

- Може ли да седна при теб?

и миниатюрните капчици блестяха в светлината на уличните лампи.

- Заповядай. Не работиш на моя терен, сладурче, така че не ми пре­

Хладният въздух действаше добре на кожата ми. Един болезнен възел

чиш.

между врата и раменете ми подсказваше, че съм напрегната от часо­

Пъхнах се срещу нея. Беше по-възрастна, отколкото си мислех, на­

ве, готова да избухна. Може би наистина бях в такова състояние. В

ближаваше четирийсетте, а може би ги бе започнала. Въпреки че ко­

жата на шията и челото й бе опъната и нямаше торбички под очите,

този случай напрежението идваше само отчасти от търсенето на Габи.

на ярката флуоресцентна светлина се виждаха бръчките около уста­

Опитите да заговоря проститутките бяха станали съвсем рутинни. Също

та й. Гушата й започваше да увисва.

и техните откази. Отблъскването на мъжките предложения и домог-

Сервитьорът ми донесе меню и аз си поръчах супа по тонкински.

вания се бе превърнало в инстинктивна реакция.

Не бях гладна, но трябваше да извиня присъствието си.

Всъщност вътрешната битка ме изтощаваше най-много. Бях пре­

- Намери ли приятелката си, скъпа? - Тя се пресегна към кафето

карала четири часа в опити да прогоня един стар любовник - любов­

си и пластмасовите гривни на ръката й изтракаха. Видях сивите бе­

ник, от когото никога нямаше да се освободя. Цялата вечер гледах

лези от вътрешната страна на лакътя й.

148

149

- H e .

Тя се засмя сама, като следеше внимателно реакцията ми. Не по­

Изчакахме, докато азиатското момче, което бе на не повече от пет­

казах, че съм разпознала цитата от Маргарет Мийд*, но започвах да

найсет години, ми поднесе вода и сложи хартиена подложка.

се съгласявам, че Джуъл Танбо не е глупажа. Усещах, че ме изпит­

- Аз съм Темп Бренън.

ва.

- Спомням си. Джуъл Танбо може и да е курва, скъпа, но не е тъпа.

- Може би не иска да бъде намерена точно сега.

- Пак облиза яйченото руло.

Отворете пликовете с изпитните въпроси.

- Госпожице Танбо, аз...

- Може би.

- Можеш да ми викаш Джуъл, мила.

- И какъв е проблемът?

- Джуъл, току-що прекарах четири часа в опити да разбера дали

Вземете химикалките си.

приятелката ми е добре и никой дори не призна, че я е виждал. Габи

- Изглеждаше много притеснена последния път, когато я видях. По­

идва тук от години, затова съм сигурна, че знаят за кого им говоря.

чти изплашена.

- Може и да знаят, скъпа. Но не разбират защо ги питаш. - Тя оста­

- Притеснена от какво, скъпа?

ви рулото и си сръбна от кафето.

Готови!

- Дадох ви визитката си. Не крия коя съм.

- Мислеше, че някакъв мъж я преследва. Каза, че е много особен.

Тя ме изгледа сериозно. Мирисът на евтин одеколон, цигарен дим

- Тук, при нас, има доста особняци.

и немита коса се носеше на вълни от нея и изпълваше малкото сепа-

Добре, ученици, започвайте.

ре. По ръба на деколтето й имаше пудра.

Разказах й цялата история. Докато ме слушаше, тя въртеше леко

- Коя всъщност си ти, госпожице „На визитката ми пише Темп

утайката от кафето си, втренчена в черно-кафявата течност. Когато

Бренън"? От полицията ли си? Падаш си по някакви странни неща ли?

завърших разказа си, Джуъл продължи да разклаща чашата си, сжаш

Или имаш зъб на някого? - Докато говореше, тя вдигна ръката си и

оценяваше отговора ми. После направи знак да й сипят още кафе. Ча­

изброяваше, като опъваше пръстите с яркочервен маникюр.

ках да науча оценката си.

- Изглеждам ли ти като заплаха за Габи?

- Не знам името му, но вероятно се сещам за кого говориш. Ко­

- Единственото, което знаем, скъпа, е, че си дошла със спортна­

калест, с външност на червей. Странен е и това, което го терзае, не е

та си фланелка и сандали като на юпи, за да задаваш цял куп въпро­

дреболия. Но не мисля, че е опасен. Съмнявам се да има достатъчно

си. Стараеш се адски много да накараш някой да се раздрънка. Не си

мозък да прочете етикета на кетчупа.

проститутка. Не си и наркоманка. Хората не знаят като каква да те опре­

Пасувах.

делят.

- Повечето от нас го избягват.

Сервитьорът донесе супата и двете замълчахме, докато си изстиск­

-Защо?

вах лимон и си слагах червен пипер с миниатюрна порцеланова лъжич­