Unknown - in0

ги същества. Някои от тях са безобидни. Туристи и колежани, коитс

дяха върху тях и си говореха на групички, облечени с кожени дрехи

идват тук да си купят алкохол и евтини удоволствия. Други са отров­

и ботуши въпреки топлата вечер.

ни. Сводници, пласьори, проститутки и откачени. Използвачите и из­

Приятелките им седяха зад тях или си говореха на отделни групич­

ползваните, хищниците и жертвите в хранителната верига на човеш­

ки. Напомниха ми за момичетата в гимназията. Но тези жени бяха из­

ката нищета.

брали света на насилието и мъжкото господство. Женските същества

144

145

в този свят бяха контролирани, сякаш бяха стадо. Даже по-лошо. Мъже­

- Габи е едра жена - продължих да обяснявам. - На моята възраст.

те си ги разменяха, караха ги да си правят татуировки, горяха ги, бие­

Има - зачудих се за точната дума - червеникави къдрици.

ха ги, убиваха ги. Но те въпреки всичко не се махаха. Ако за тях това

Безразличие.

бе по-добро в сравнение с предишния им живот, беше ми трудно да

- И обица на носа.

си представя какво са оставили зад себе си.

Все едно се блъсках в тухлена стена.

Погледнах на запад по „Сен Лоран". Веднага видях това, което

- Не съм я чувала от доста време. Мисля, че телефонът й е разва­

търсех. Две проститутки стояха пред хотел „Гранада", пушеха и под­

лен, и малко се тревожа за нея. Не може да не я познавате.

викваха на тълпата. Разпознах Поарет, но не бях сигурна за името на

Опитвах се да говоря по южняшки, за да събудя съчувствието й.

другата.

Жената с луизианския акцент сви рамене - плавен вариант на типич­

Потиснах импулса да се откажа и да се прибера вкъщи. Ами ако

ния френски отговор. Повече движение на раменете, по-малко на кит­

не бях преценила облеклото си правилно? Бях се спряла на дънки, фла­

ките.

нелка и сандали с надеждата, че така няма да се набивам на очи, но не

Е, толкова за южняшкото съчувствие. Не виждах никакви изгле­

бях сигурна. Никога преди не бях попадала в такава среда.

ди за успех. Започвах да разбирам това, което ми обясняваше Габи.

„Стига глупости, Бренън, търсиш си извинение. По-бързо си за-

В Мейн не е прието да се задават въпроси.

мъкни задника там! Най-лошото, което може да се случи, е да ти ка­

- Ако я видите, ще й кажете ли, че Темп я търси?

жат да се разкараш. Няма да ти е за пръв път."

- Това южняшко име ли е, скъпа?

Изминах разстоянието и застанах пред двете жени.

Прокара дългия си червен нокът през косата и се почеса по гла­

- Добър вечер. - Гласът ми трепереше като повредена касета. Ядо­

вата. Прическата й бе закрепена с толкова много лак, че можеше да

сах се на себе си и се прокашлях, за да прикрия нервността си.

устои и на ураган. Движеше се като едно цяло, създавайки впечатле­

Жените прекъснаха разговора си и ме изгледаха, сякаш бях необи­

нието, че главата й променя формата си.

чайно насекомо или нещо странно, което се е пъхнало в носа им.

- Не точно. Сещате ли се къде другаде да я потърся?

Поарет премести тежестта си и издаде едното си бедро напред. Но­

Отново свиване на раменете. Издърпа нокътя от косата си и го ог­

сеше същите черни ботуши, с които я бях видяла и предния път. Обви

леда.

с една ръка кръста си и подпря на нея лакътя на другата, като ме из­

Извадих визитка от задния джоб на дънките си.

гледа изпод спуснатите си клепачи. Дръпна силно от цигарата, вди­

- Ако се сетите нещо, можете да ме намерите на този номер. - До­

ша дима дълбоко в дробовете си, после изви долната си устна и го из­

като се отдалечавах, видях, че Поарет взема картичката.

духа нагоре. Без да каже и дума, тя отмести очи от мен към върволи­

цата по тротоара.

Разговорите с още няколко проститутки по „Сент Катрин" дадо­

- Какво чакаш, скъпа?

ха същия резултат. Реакциите им варираха от безразличие до презре­

Гласът на другата жена бе дълбок и дрезгав. Заговори ме на анг­

ние, неизменно придружавани от подозрителност и недоверие. Никак­

лийски с акцент, който навяваше асоциации за зюмбюли и кипариси,

ва информация. Ако Габи изобщо бе идвала тук, никой не го призна.

джаз, пиле по креолски и песен на жътварки в мека лятна нощ. Беше

Ходех от бар на бар, придвижвах се през западналите свъртали­

по-възрастна от Поарет.

ща на нощните птици. Всички заведения си приличаха, сякаш бяха из­

- Приятелка съм на Габриел Маколи. Опитвам се да я открия.