Unknown - in0

Сен Жак ли беше престъпникът?

Отидох до „Сент Катрин" и застанах на ъгъла, така че „Ла Бел Прованс"

Концентрирах се върху настоящето. Сутринта щях да работя в ла­

да остане зад гърба ми. Стори ми се добра отправна точка. Влязох, ми­

бораторията върху намерените кости. Да говоря с Клодел. Да се по­

нах край телефона, от който Габи ми се бе обадила паникьосана.

грижа за заздравяващата рана на лицето си. Значи Кейти мечтаеше зщ

Ресторантът миришеше на мазнина и препържен лук. Беше пре­

кариера като гадже на баскетболист от НБА. И нищо, което й казвах,

калено късно за вечеря и твърде рано за хапване за изтрезняване. Само

не можеше да я разубеди. Пийт можеше да се премести на другото

четири сепарета бяха заети.

крайбрежие. Чувствах се разгонена като Мадона, а нямаше никакви

Мъж и жена с еднакви прически се гледаха отегчено над полуизя-

изгледи да ме огрее. И къде, по дяволите, беше Габи?

дените купи с чили. Косите им бяха с еднакъв мастиленочерен цвят,

- Стига толкова! - заявих аз и стреснах гълъбите и мъжа до мен!

сякаш си бяха разделили една опаковка боя за коса. Носеха кожени

Знаех какво мога да направя.

якета, осеяни с капси.

Отидох си у дома, право в гаража, изкарах колата и се отправих

Жена с тънки като моливи ръце и платиненоруса тупирана коса пу­

към площад „Сен Луи". Паркирах на, Анри Жюлиен" и завих зад ъгъла; шеше и пиеше кафе в крайното сепаре. Беше с червено бюстие и къси

за да стигна до апартамента на Габи. Понякога домът й ми напомняй

панталонки. Вероятно не бе променяла външния си вид, откакто бе на­

ше за къщите на Барби. Тази вечер по-скоро изглеждаше като излязъд

пуснала училище.

изпод перото на Луис Карол. Почти се засмях.

Докато я гледах, тя допи кафето си, дръпна продължително от ци­

Една-единствена крушка осветяваше лилавата веранда и хвърля-1

гарата си и я изгаси в металния диск, който служеше за пепелник. Сил­

ше сенки във формата на петунии по дъските. Огледалните прозор-^

но гримираните й очи огледаха спокойно помещението, без да очак­

ци бяха тъмни. „Алиса не си е у дома" - твърдяха те.

ват нещо конкретно, но готови да реагират, ако се наложи. Лицето й

Натиснах звънеца на апартамент номер 3. Нищо. Позвъних отно­

имаше безрадостния вид на човек, който е твърде отдавна на улица­

во. Тишина. Опитах със звънците на апартаменти 1, 2 и 4. Никакъв

та. Тъй като вече не можеше да се конкурира с младите, тя вероятно

отговор. Тази вечер Страната на чудесата бе затворена.

се бе специализирала в бързото чукане на крак в парка и свирките в

Заобиколих парка, оглеждайки се за колата на Габи. Нямаше я. Без

колите. Нощни удоволствия на ниски цени. Намести бюстието върху

някакъв конкретен план подкарах на юг, после на изток към Мейн.

кокалестите си гърди, взе сметката и тръгна към касата. Работата я зо­

След двайсет потискащи минути, в които си търсих място за пар­

веше.

киране, оставих автомобила срещу една от непавираните улици, кои­

то пресичат „Сен Лоран". Алеята бе забележителна със смачканите

Трима млади мъже бяха заели сепарето до вратата. Единият леже­

кутийки от бира и вонята на урина.

ше проснат върху масата, подпрял глава с ръка. И тримата бяха с те­

Точно като горите в джунглата, Мейн се обитава от различни жи­

ниски, цепнати дънки и бейзболни шапки. Двамата бяха завъртели ко­

вотински видове, които живеят заедно, като заемат отделни ниши. Ня­

зирките на шапките си назад. Третият, който явно нехаеше за мода­

кои групи са активни през деня, други единствено през нощта.

та, носеше козирката нахлупела над челото си. Тези, които седяха с

В часовете от изгрев до залез Мейн е царство на доставчици и про­

изправени глави, напъваха чийзбургери и очевидно не се тревожеха

давачи, на ученици и домакини. Чуват се звуци от детски игри и търго­

за приятеля си. Изглеждаха към шестнайсетгодишни.

вия. Мирише на чисто, на храна.

Единствената друга жена бе една монахиня. Габи я нямаше.

Когато сенките паднат и светнат уличните лампи и неоновите рек­

Излязох от ресторанта и се огледах в двете посоки по „Сент Кат­

лами на баровете, когато магазините затворят, а таверните и стрил-

рин". Мотоциклетистите прииждаха, техните харлита и ямахи опасва­

тийзклубовете отворят, дневната тълпа отстъпва тротоарите на дру­

ха и двете страни на улицата в източна посока. Собствениците им се­