Unknown - in0

Кимнах и му се усмихнах.

ковал кървавите парчета някъде другаде и бе докарал чувалите тук с

- Е, какво става? - попитах аз.

кола? Дали бе паркирал там, където бях паркирала аз, или е имал

- Шефът ти си тръгна преди един час. Също и добрият отец. Кри-

възможност по някакъв начин да влезе с колата си в двора на мана­

минолозите вече привършват - обясни Райън.

стира? Дали първо бе изкопал дупките, планирайки отдалечеността им

- Нещо интересно?

една от друга? Или просто бе донесъл чувалите и бе изкопал една дуп­

Той поклати глава.

ка тук, една там и така четири пъти? Разчленяването беше ли паникь-

- Намериха ли нещо с детектора за метал?

осан опит да се прикрие престъпление от страст, или и убийството,

- Всички капачки от бутилки в квартала. - Андрю звучеше изнер­

и разчленяването са били предварително планирани?

вено. - Както и един автомат за паркинг. А ти?

Хрумна ми една отвратителна възможност. Дали той не е бил тук

- Свърших. Казах на момчетата от моргата да товарят.

с мен предната нощ? Върнах се към настоящето.

- Клодел спомена, че няма глава.

-Или...

- Точно така. Черепът, челюстта и първите четири шийни прешле­

Всички ме погледнаха.

на липсват.

- Или главата е още при него.

- Какво означава това?

- Още при него? - изсумтя Клодел.

- Означава, че жертвата е била обезглавена и убиецът е сложил гла­

- По дяволите! - рече Райън.

вата някъде другаде. Може да я е заровил и тук, но отделно, както е

направил с останалите части от тялото.

- Като Дамър? - попита Шарбоно.

- Значи някъде ни чака още един чувал?

Свих рамене.

- По-добре да пуснем Белия зъб да обиколи още веднъж - пред­

- Вероятно. А може да я е изхвърлил и някъде другаде.

- Къде например?

ложи Андрю. - Преди не го доведоха близо до мястото, където наме­

рихме торса.

- Например в реката, в отходния канал или в пещта си. Откъде, по

дяволите, да знам!

- Точно така - съгласих се аз. - Сигурно ще му хареса.

- Но защо да го прави?

- Може ли да наблюдаваме? - запита Шарбоно. Клодел го изгле­

- Може би за да не бъде идентифициран трупът.

да ядосано.

- А така ще може ли да се идентифицира?

- Разбира се, стига да не ви прилошее - подметнах аз. - Ще изви­

- Възможно е. Но е много по-лесно, ако имаме зъбите и ги срав­

кам кучето. Чакайте ме пред портата.

ним с картона от зъболекаря. Освен това ни е оставил ръцете.

Докато се отдалечавах, чух как Клодел процеди:„Кучка!" „Несъмне­

- Е ?

но говори за полицейското куче", казах си.

- Ако един труп е разчленен, за да не бъде идентифициран, обик­

Когато се приближих, кучето скочи на крака и бавно помаха с опаш­

новено се отрязват и ръцете до китките.

ка. Гледаше ту към мен, ту към водача си, чакайки позволение да ме

Той ме погледна неразбиращо.

приближи. Видях, че на анцуга е изписано „Десалво".

- Могат да се снемат отпечатъци и от силно разложени трупове,

- Готов ли е за още една обиколка? - попитах аз, като протегнах

стига да има някаква запазена кожа. Вземала съм отпечатъци от му­

длан към кучето. Десалво кимна едва забележимо и то скочи напред

мия на пет хиляди години.

и подуши пръстите ми.

- И открихте ли името? - попита Клодел невъзмутимо.

- Казва се Марго - обясни ми той.

- Не беше въведено в системата - отвърнах аз също толкова не­

Гласът му бе нисък и равен и се движеше с плавната, естествена

възмутимо.

лекота на човек, който прекарва повечето си време сред животни. Ли-

138

139

цето му бе загоряло и набраздено. От ъгълчетата на очите му се про­

- Не сме минавали в тази част на гората. - Десалво посочи място­

стираха ветрилообразно тънки бръчици.

то, където бяхме намерили първия чувал. - Ще я разведа наоколо, за

- Френски или английски?

да усети вятъра. Така подушва по-добре. Ако реши, че е открила нещо,

- Разбира и двата езика.

ще я оставя да •води.

- Здрасти, Марго - казах аз и коленичих да я почеша зад ушите

- Ще й пречим ли, ако сме наоколо? - попитах аз.

- Извинявай, че обърках пола ти. Страхотен ден, а?

- Не. Вашата миризма не я интересува.

Марго замаха по-бързо с опашка. Когато се изправих, тя скочи на­

Кучето и водачът продължиха нагоре по пътя още десетина мет­

зад, завъртя се веднъж и после застина, загледана в лицето ми. Накла­

ра, после изчезнаха в гората. Ние с детективите поехме по пътеката.

няше глава ту наляво, ту надясно, а гънката между очите й ставаше