Unknown - in0

ходително и арогантно. Наясно е, че ти си правата. Сигурно точно тази

ла. Всеки път, когато откриеше мястото, започваше да лае трескаво

мисъл адски го тормози. А това ти е достатъчно."

и оглушително, да обикаля и ръмжи.

Когато не отговорих на въпроса му, той ме погледна.

Бяха ни необходими два часа да изровим, обработим и приберем

- Нещо липсва ли?

останките. Правехме предварително описание на съдържанието на чу­

- Д а . '

валите на мястото на откриване, а след това изготвях подробен списък

Оставих списъка и го погледнах право в очите. За миг се запитах

на всяка костна частица.

защо е без слънчеви очила.

Погледнах кучето. Изглеждаше не по-малко уморено от мен. Дви­

- Главата.

жеше само очите си, които се въртяха като радари.

Той спря да дъвче.

Кучето имаше право да бъде изтощено, аз също.

- Какво?

- Колко са?

- Главата липсва.

Не бях го чула да се приближава, но познах гласа. Напрегнах се.

- Къде е?

- Добър ден, господин Клодел. Как сте?

- Господин Клодел, ако знаех, нямаше да липсва.

- Кожо са?

- Един - отвърнах, без да вдигам очи.

Видях как мускулите на челюстта му се издуха, а после се отпус­

- Нещо липсва ли?

наха.

Спрях да пиша и се обърнах към него. Стоеше разкрачен, премет­

- Нещо друго?

нал сакото си през рамо, и сваляше опаковката на един сандвич.

- Нещо друго какво?

И той като Бертран бе избрал естествени материи за облеклото си

- Липсва ли?

- памучна риза и панталон, ленено сако. Обаче се бе спрял на нюан­

- Нищо съществено.

сите на зеленото, явно предпочиташе по-свежия вид. Единственият цве­

Мозъкът му осмисли фактите, докато зъбите му се занимаваха със

тен контраст бе вратовръзката му. Тук-там по нея присъстваше оран­

сандвича. Дъвчеше безмълвно, а пръстите му мажаха целофанената

жево.

обвивка на топка. След това пъхна топката в джоба си и изтри ъгълче­

- Можете ли да кажете с какво разполагаме? - Махна с ръката, в

тата на устата си с показалец.

която държеше сандвича си.

- Предполагам, че няма да ми кажете нищо повече? - По-скоро изяв­

-Да.

ление, откожото въпрос.

-Да?

- След като имам време да огледам подробно...

Само трийсет секунди след появата му вече изпитвах желание да

- Ясно. - Той се обърна и си тръгна.

изтръгна сандвича от ръката му и да го натикам в носа му или в ня­

Изругах тихо и затворих торбите, в които бяха прибрани кости­

кое друго отвърстие. Клодел не извикваше най-доброто у мен дори ко­

те. Кучето се сепна от шума на затварянето на циповете. Погледът му

гато бях спокойна и отпочинала. А тази сутрин не се чувствах така.

проследи как прибирам папката в раницата си и пресичам улицата към

- Това, с което разполагаме, е част от човешки скелет. Почти няма

служителя от моргата. Казах на човека, че съм приключила и остан­

мека тъкан. Тялото е било разчленено, поставено в найлонови чува­

ките могат да бъдат натоварени и че после трябва да изчакат.

ли за боклук и заровено на четири различни места там вътре. - По­

Видях нагоре по улицата Райън и Бертран да говорят с Клодел и

сочих към двора на манастира. - Намерих единия чувал снощи. Куче­

Шарбоно. Сигурността среща Градската полиция. Параноята ми ме

то откри останалите три тази сутрин.

накара да се запитам какво говорят. Какво им казваше Клодел? Нещо

Той отхапа от сандвича си и се загледа към дърветата.

по мой адрес ли? Повечето полицаи бранят територията си изключи­

- Какво липсва? - попита, дъвчейки.

телно ревниво. Никой не може да се меси в тяхно разследване. Кло­

Втренчих се безмълвно в него. Чудех се защо един стандартен

дел бе още по-тежък случай, но защо се отнасяше толкова враждеб­

въпрос ме дразни тожова много. Вбесяваше ме типичният му мани-

но към мен?

136

137

„Стига, Бренън! Той е копеле, а ти го изложи пред колегите му. Не

- Но тук имаме само кости - каза Бертран.

си сред любимите му хора. И ти не си света вода ненапита, що се от­

- Убиецът не го знае. Не е можел да бъде сигурен кога ще бъде

нася до браненето на територии."

намерено тялото. - „Като Ганьон - помислих си. - Само че това тук

Разговорът спря, когато се приближих. Държането им ме стъпи­

е било заровено."

са леко, но прикрих смущението си.

Замълчах и си представих как убиецът се промъква в тъмната гора

- Здрасти - обади се Шарбоно.

и заравя торбите на различни места. Дали бе накълцал жертвата и опа­