Unknown - in0

Внимателно започнах да размествам костите.

- Десалво го разведе наоколо, както ти каза, и проклетото куче за­

- Ребра... лопатки... ключици... гръбначни прешлени - изброявах.

почна да обикаля на едно място и да лае, сякаш там е заровен Адолф

- Май всички са шжйни. Гръдна кост - добавих, когато я открих.

Хитлер и цялата шибана германска армия. - Той млъкна. - Чуйте го!

Разрових костите, търсейки други части от тялото. Останалите гле­

- И ?

даха мълчаливо. Когато бръкнах към дъното на чувала, един голям паяк

- И??? Гадината ще си скъса гласните струни. Ако не отидеш бързо

изпълзя по ръката ми. Видях го как надига очите си като миниатюр­

там, скоро ще захапе собствения си задник.

ни перископи и търси какво е смутило спокойствието му. Краката му

- Задръжте го само още няколко минути. Дайте му кокал или ва-

бяха леки и деликатни, сякаш дантела докосваше кожата ми. Махнах

лиум, ако трябва. Тук намерихме нещо и трябвала приключим. - Той

рязко с ръка, за да го изтупам.

погледна часовника си. - Ще дойда след десет минути.

- Това е всичко. - Станах и се отдръпнах назад. Коленете ми из­

Полицаят сби рамене, пусна клона, който държеше, и се обърна на­

пукаха недоволно. - Горната част от торса. Няма ръце. - Кожата ми

зад.

бе настръхнала, но не заради паяка.

-Хей, Пико!

Отпуснах ръце до тялото си. Не се радвах, че правотата ми бе по­

Месестото лице се обърна.

твърдена. Бях по-скоро вцепенена, като човек в шок. Емоционална­

- Тук има пътека.

та ми същност се бе оттеглила някъде. „Всичко се повтаря - помис­

- Все тая - изсъска Пико и си проправи път през гъсталака към пъте­

лих си. - Още един убит човек."

ката, която Райън му сочеше. Бях сигурна, че ще я загуби най-много

Райън надраска нещо в бележника си. Сухожилията на врата му

след петнайсет метра.

бяха изпъкнали.

- И, Пико... - обади се пак Андрю.

- Сега какво? - почти изписка Поарие.

Лицето отново се извърна към нас.

- Сега трябва да намерим останалото - отвърнах.

- Не давайте на Рин Тин Тин да рови.

Камброн започваше да снима, когато чухме, че Пико се завръща.

После детективът се обърна към мен:

Пак минаваше през гъсталака. Присъедини се към нас, погледна ко­

- Ти рождения си ден ли чакаш, Бренън?

стите и изруга тихо.

Чухме шума от придвижването на Пико постепенно да заглъхва,

Райън се обърна към Бертран:

докато разрязвах чувала от край до край.

- Ще останеш ли тук, докато проверяваме района с кучето?

Мирисът изригна и удари ноздрите ми точно както с Изабел

Колегата му кимна сковано.

Ганьон. Пуснат на воля, той се разпростря бавно и настойчиво. Носът

- Да опаковаме намереното, после криминолозите да претърсят це­

ми разпозна миризмата на почва, изгнили листа и още нещо, което над­

лия район. Ще ги изпратя.

деляваше. Не беше зловонният дъх на разлагаща се плът, а едно по-

Оставихме Бертран и Камброн и последвахме Пико по посока на

стародавно ухание. Мирис, който говореше за преход, за раждане и

лая. Животното звучеше искрено разстроено.

смърт, за циклите на живота. Бях го долавяла и преди. Подсказваше

ми, че в чувала има нещо мъртво - и то заровено отдавна.

Четири часа по-късно седях на тревата и проверявах съдържание­

Райън, Бертран и Ламанш се приближиха, докато разстилах настра­

то на четири чувала. Слънцето бе високо в небето и приличаше сил­

ни срязания найлон. Поарие стоеше неподвижен като надгробен камък.

но, но не успяваше да прогони мраза в душата ми. На пет метра от мен

Първото, което видях, бе лопатка. Не много, но достатъчно да по­

кучето лежеше до водача си, настанило глава между огромните си ка­

твърдя, че не става дума за плячка на ловджия или домашен любимец.

фяви лапи. Беше свършило много работа тази сутрин.

Погледнах Райън. Видях как присвива очи и напряга мускулите на че­

Обучени да реагират на мирис на разложена или разлагаща се чо­

люстта си.

вешка тъкан, кучетата търсачи на трупове откриват скритите тела, как­

- Човешки е.

то инфрачервените системи засичат излъчваната топлина. Намират ме-

134

135

стата, където е била заровена разлагаща се плът, дори и след като е

ер. Изнесох си мислено вариант на лекцията, посветена на Клодел: „Не

била изровена и махната. Те са като хрътки, преследващи мъртъвци.

се впрягай. Това е Клодел. Той си е влечуго. Очаквай да се държи сниз­

Това куче се бе справило добре, намирайки още три заровени чува­