Unknown - in0

След толкова минавания тя вече си личеше по-добре. Всъщност мя-

все по-дълбока.

I стото, където бе заровен чувалът, сега приличаше на малка полянка.

- Темп Бренън. - Протегнах ръка на Десалво.

Растителността бе утъпкана, някои от надвисналите клони бяха изря­

Той закачи каишката на Марго на специална щипка на колана СР

зани.

и ми протегна ръка. Дланта му беше твърда и груба като неполирш-

В центъра зееше изоставената дупка, тъмна и празна като ограбен

метал. За ръкуването си можеше да получи безспорна шестица.

гроб. Беше много по-голяма, отколкото я бяхме оставили, и земята на­

- Дейвид Десалво.

около бе съвсем гола. Встрани имаше купчинка пръст с неестестве­

- Мислим, че може да има още нещо там, Дейв. Марго ще издържи

но равномерни склонове. Остатък от претърсването на криминолози­

ли на още една обиколка?

те.

- Виж я.

След по-малко от пет минути чухме лаене.

Като чу името си, Марго наостри уши, сведе глава надолу, изпъна

- Песът зад нас ли е? - попита Клодел.

крака и подскочи няколко пъти напред. Очите й се залепиха за лице­

- Не е той, а е тя - поправих го.

то на Десалво.

Детективът отвори уста, после стисна устни, без да каже нищо. Ви­

- Добре. Къде минахте досега?

дях как на слепоочието му запулсира вена. Райън ме изгледа. Добре,

- Обиколихме на зигзаг целия терен, освен около мястото, къде­

може би наистина се заяждах с него.

то работехте вие.

Мълчаливо тръгнахме назад по пътеката. Марго и Десалво бяха

- Има ли вероятност да е изпуснала нещо?

вляво и крачеха през гъсталака. Появиха се след минута. Тялото на

- Не, не и днес. - Той поклати глава. - Условията са идеални. Тем­

Марго бе напрегнато като струна, раменните й мускули бяха изпъкна­

пературата е подходяща, въздухът е свеж и влажен от дъжда. Има до­

ли, а каишката й бе опъната силно. Държеше главата си високо вдиг­

статъчно силен бриз. И Марго е във върхова форма.

ната, рязко я въртеше настрана и душеше въздуха във всички посо­

Тя подуши коляното му и той я погали за награда.

ки. Ноздрите й потрепваха.

- Марго рядко пропуска нещо. Тренирана е единствено за мирис

Внезапно спря и застина с наострени уши. Някакъв звук се надиг­

на трупове, така че не може да се разсее от нещо друго. Тя е най-до­

на дълбоко у нея - отначало слаб, после все по-силен, нещо средно

брата, с която съм работил. Ако има още нещо, тя ще го открие.

между ръмжене и вой, като рев на оплаквач в някакъв праисториче­

Погледнах я. Вярвах на водача й.

ски ритуал. Докато звукът се засилваше, усетих как настръхвам и ме

- Добре, да я заведем при първото място.

побиват тръпки.

Десалво закачи свободния край на каишката на врата на Марго и

Десалво протегна ръка и откачи каишката. За момент Марго оста­

тя ни поведе към портата, където чакаха четиримата детективи. Тръгнах­

на неподвижна, сякаш потвърждаваше местоположението, после се из­

ме по вече познатия маршрут, Марго водеше и опъваше каишката си.

стреля.

Душеше пътеката и проверяваше всичко с носа си, "както аз бях об­

- Какво, по ляво... - възкликна Клодел.

хождала с лъча на фенера през нощта. От време на време спираше,

- Къде... - обади се и Райън.

бързо вдишваше, после рязко издишваше и доволна от себе си, про­

- Мамка му! - вметна Шарбоно.

дължаваше.

Бяхме очаквали да подуши дупката зад нас. Вместо това, тя пре­

Спряхме там, където пътеката се отклоняваше в гората.

сече пътеката и се пъхна под дърветата. Гледахме я мълчаливо.

140

141

На около два метра спря, наведе нос и вдиша няколко пъти. Изди­

вашите коли, тя изглеждаше като ореол около главата му. Очите му

ша рязко, премести се наляво и повтори процедурата. Тялото й бе на­

имаха цвят на дънки, които са били прани хиляда пъти, със зачерве­

прегнато, всеки мускул бе стегнат. Докато я гледах, в главата ми из­

ни клепачи и гурели в ъглите. Махаше ги с неестествено белите си

плуваха разни образи. Бяг в тъмнината. Тежко падане. Блясък на свет­

пръсти. На врата му висеше верига с метален кръст, голям колкото длан­

кавица. Празна дупка.

та ми.

Вниманието ми се върна към Марго. Тя беше спряла в основата

Бях се прибрала вкъщи късно следобед, включих телефонния сек­

на един бор, съсредоточила цялото си същество към земята пред себе

ретар и заспах. Духове на хора, които познавах, се редуваха с неясни

си. Наведе глава и вдиша. Сетне, сякаш подтикната от някакъв вро­