Unknown - in0

фигури в някакъв объркан парад. Райън преследваше Габи в една сгра­

ден инстинкт, настръхна цялата и мускулите й се напрегнаха още по­

да със заковани прозорци. Пийт и Клодел копаеха дупка във вътреш­

вече. Вдигна нос високо във въздуха, издиша за последен път и залая

ния ми двор. Кейти лежеше върху кафяв найлонов чувал на веранда­

трескаво. Започна да подскача напред-назад, увесила опашка, ръмже­

та на къщата край плажа, кожата й изгаряше от слънцето, но тя отка­

ше и лаеше срещу парчето земя пред себе си.

зваше да се намаже с плажно мляко.

- Марго! Долу! - заповяда й Десалво, втурна се през храсталака

Събудих се няколко пъти, накрая в 8 часа станах с главоболие и

и грабна каишката й, после я дръпна от мястото, предизвикало

гладна. На стената до телефона пулсираше червено отражение. Три

възбудата й.

съобщения. Замъкнах се до апарата и натиснах бутона за прослуш­

Нямаше нужда да поглеждам. Знаех какво бе намерила. И какво

ване.

- не. Спомних си как се бях взирала в сухата пръст и в празната дуп­

Пийт обмисляше предложение за работа от някаква юридическа кан­

ка. Изкопана, за да се скрие нещо там или за да се извади. Вече зна­

тора в Сан Диего. Великолепно. Кейти се чудеше дали да не прекъсне

ех.

учението си. Чудесно. Някой бе затворил, без да остави съобщение. Поне

Марго ръмжеше срещу дупката, в която бях паднала предната нощ.

това не беше лоша новина. Още никаква вест от Габи. Страхотно.

Тя си бе все така празна, но носът на кучето подсказваше какво е има­

Двайсетминутният разговор с Кейти изобщо не успя да ме успо­

ло в нея.

кои. Държеше се учтиво, но отказваше да обещае каквото и да било.

Накрая, след дълго мълчание, каза:

- Ще се чуем пак. - Свободно. Затворих очи и останах неподвиж­

18.

на. В съзнанието ми изникна образът на Кейти на тринайсет години.

Опряла ухо до главата на коня си. Русата й коса се смесваше с тъмна­

Плажът. Сърфове. Гларуси, които тичат с тънките си крака. Пе­

та му грива. Двамата с Пийт бяхме отишли да я посетим в летния ла­

ликани, които се носят във въздуха като книжни самолетчета, а после

гер. Като ни видя, лицето й грейна и тя скочи от коня, за да ме пре­

прибират криле и се спускат рязко към морето. В мислите си бях в Ка-

гърне. Тогава бяхме толкова близки. Къде бе изчезнала тази близост?

ролина. Усещах мириса на блатата, соления бриз от океана, мокрия

Защо искаше да напусне колежа? Заради раздялата ни с 1Тийт ли? Ние

пясък, уловената риба и изсъхналите водорасли. Хатерас, Оукракоук

двамата ли бяхме виновни?

и Болд Хед на север. Полис, Съливан и Киауа на юг. Исках да си бъда

Изгаряна от чувство за родителска безпомощност, опитах да от­

у дома, без значение на кой остров. Исках да виждам палми и лодки

крия Габи в апартамента й. Никой не вдигна. Спомних си един път,

със скариди, а не нарязани жени и части от тела.

когато бе изчезнала за десет дни. Направо се бях побъркала от тре­

Отворих очи и видях гълъбите върху статуята на Норман Бетюн.

вога. Оказа се, че отишла в някакъв лагер, за да открие духовната си

Небето бе посивяло, а розово-жълтите отблясъци от залеза вече се гу­

същност.

беха, изместени от настъгшащия мрак. Уличните лампи и светещите

Два тиленола облекчиха главоболието ми, а специалитет номер 4

табели на магазините обявяваха идването на вечерта с неонови пре-

в сингапурския ресторант засити глада ми. Но нищо не можа да ме успо­

мигвания. Колите се стичаха от три посоки - моторизирано стадо на

кои. Нито гълъбите, нито непознатите по пейките успяваха да ме раз­

четири колела, което с неохота се разделяше заради малкия зелен

сеят от неспирните въпроси, които препускаха като блъскащи се ко­

триъгълник на „Ги" и „Дьо Мезонньов".

лички в главата ми. Кой е убиецът? Как подбира жертвите си? Те по­

Седях на пейка до мъж с фланелка с канадското знаме. Косата му

знават ли го? Как успява да спечели доверието им, за да се вмъкне в

стигаше до раменете, нито руса, нито бяла. Осветена отзад от мина-;

домовете им? Адкинс беше убита вкъщи. А Тротие и Ганьон? Къде?

142

143

На някое предварително избрано място? Предварително избрано за

В единайсет и петнайсет нощната смяна вече контролираше поло­

умъртвяване и разчленяване на труповете? Как се измъкваше убиецът?

жението. Улиците бяха претъпкани, а евтините бистра и барове - пълни.