Unknown - in0

лезли изпод ръцете на един и същ бездарен декоратор. Ниски тавани,

Тя поклати глава. Не разбрах дали не познава Габи, или не иска

грапави стени, покрити с лъскави стенописи, с имитация на бамбук

да отговори.

или евтина дървесина. Тъмни и усойни, миришеха на изветряла бира,

- Тя е антрополог. Работи тук.

пушек и човешка пот. В по-приличните подовете бяха сухи и в тоа­

- Скъпа, всички работим тук.

летните имаше течаща вода.

Поарет изсумтя и пристъпи. Погледнах я. Носеше шорти и бюстие

В някои барове имаше сцени, на които танцуваха стриптийзьор-

от лъскав черен полиестер. Бях сигурна, че познава Габи. Тя бе една

ки, гънеха тела, а зъбите и изрязаните им бикини проблясваха в ли­

от жените, които приятелката ми посочи онази нощ. Отблизо изглеж­

лаво сред мрака. На лицата им бе изписано неописуемо отегчение.

даше още по-млада. Обърнах се пак към втората.

Мъже по потници пиеха бира от бутилките и гледаха танцьорките.

146

147

Най-тъжни бяха жените в периферията на този пазар за жива плът,

съблазънта в лицето - кестенявия блясък на скоча с лед, кехлибаре­

тези, които едва започваха или вече приключваха. Имаше болезнено

ната бира, лееща се от бутилките в гърлата. Усещах мириса на моя лю­

млади, част от тях още видимо в пубертета. Някои бяха излезли за раз­

бим, виждах блясъка му в очите наоколо. Някога го бях обичала. За

влечение и да изкарат малко лесни пари, други бягаха от ада в домо­

бога, още го обичах. Но магията щеше да ме унищожи. За мен всеки

вете си. Историите им си приличаха. Ще проституират, докато спе­

дребен флирт щеше да прерасне в страст, която да ме погълне и пре­

стят пари, после ще заживеят приличен живот. Марихуаната и кокаш гьт

вземе. Така че бягах от него с бавни стъпки. Тази вечер едва не се озо­

бяха само за забавление. Изобщо не осъзнаваха, че това са първите

вах отново в прегръдката му.

стъпала по стълбата на отчаянието и че когато стигнат твърде висо­

Дишах дълбоко. Въздухът представляваше коктейл от моторно мас­

ко, ще могат да слязат единствено като се сгромолясат оттам.

ло, мокър цимент и ферментираща бирена мая откъм пивоварната „Мо-

Имаше и такива, които бяха успели да остареят. Само истински изоб­

улсън". „Сент Катрин" бе почти опустяла. Някакъв старец с плетена

ретателните и изключително силните просперираха и успяваха да се

шапка и парка спеше пред една витрина, грозно улично куче се гуше­

измъкнат. Болните и слабите умираха. Тези със силни тела, но слаба

ше до него. Друг бездомник ровеше из боклуците отсреща. Може би

воля, издържаха. Виждаха бъдещето си и го приемаха. Щяха да ум­

това бе третата смяна в Мейн.

рат на улицата, защото не познаваха друг начин на живот.

Отчаяна и изтощена, отправих се към „Сен Лоран". Бях опитала.

Опитвах се да заговоря тези, които сега навлизаха или вече напус­

Дори и Габи да бе в опасност, тези хора нямаше да ми помогнат да я

каха професията. Избягвах по-старите, закоравели и захитрели от жи­

намеря. Този клуб бе недостъпен за мен.

вота на улицата, които умееха да властват над своето парче от тро­

Подминах ресторант на име „Ми Кин". Табелата на прозореца го

тоара така, както сводшщите властваха над тях. Може би младите, i ia-

рекламираше като ВИЕТНАМСКА КУХНЯ и обещаваше, че е отво­

ивните и дръзките, или стариге, изтормозените и изхабените, щяха да

рен цяла нощ. Погледнах разсеяно през мръсния прозорец, после спрях.

бъдат по-открити. Грешах. В бар след бар те отвръщаха глава от мен,

В дъното седеше жената, която бях видяла с Поарет. Косата й още пред­

а въпросите ми потъваха в цигарения дим. Властваше кодексът на

ставляваше оранжева пагода. Наблюдавах я няколко минути.

мълчанието. Никакъв достъп за непознати.

Потопи си яйчено руло в някакъв червен сос, после облиза края

В три и петнайсет вече ми беше писнало. Косата и дрехите ми во­

на рулото. След малко го огледа и отхапа малко. Пак го потопи в соса

няха на цигари и повръщано, а обувките ми - на бира. Бях изпила тол­

и повтори маневрата, без да бърза.

кова спрайт, сякаш се канех да прекося пустиня, а очите ми пареха.

Не. Да, Много е късно. По дяволите! Последен опит. Бутнах вра­

Оставих поредната нещастница в поредния бар и се отказах.

тата и влязох.

- Здрасти.

Ръката й подскочи стреснато при звука на гласа ми. Погледна ме