Unknown - in0

- Просто ти предавам какво се говори на улицата: „...защото не ис­

ка. Джуъл гризкаше от рулцето. Реших да пробвам със смирение.

кам точно аз да си имам работа с него. От него ме побиват тръпки".

- Значи съвсем съм оплела конците?

- Направи гримаса и потрепера леко. - Говори се, че има особени же­

Тя вдигна лешниковите си очи към мен. Една от фалшивите й миг­

лания.

ли се бе отлепила и стърчеше над клепача й. Джуъл сведе очи, оста­

- Особени?

ви парченцето руло и придърпа кафето пред себе си.

Тя остави чашата си на масата и ме погледна преценяващо.

- Права си. Не трябваше ей така да заприказвам хората и да им за­

- Плаща си, но не иска да се чука.

давам въпроси. Просто съм много притеснена за Габи. Звънях в апар­

Загребах фиде с лъжицата си и изчаках.

тамента й. Ходих дотам. Търсих я в университета. Никой не знае къде

- Едно момиче, казва се Джули, се среща с него. Никоя друга не

е. Това не е типично за нея.

иска. Джули не е по-умна от грахово зърно, но това е друга исто­

Опитах супата. Беше по-вкусна, откожото очакйах.

рия. Каза ми, че всеки път прави едно и също. Отиват в стаята, на­

- Какво работи приятелката ти Габи?

шият герой носи хартиена кесия, в която има нощница. Нищо осо-

- Антрополог е. Изучава хората. Интересува се от живота тук.

- Съзряването в Мейн.

* Известна американска антроположка. - Б. пр.

150

151

бено, някакви дантелки. Гледа как Джули я облича, после й казва

фасада, зад която да скрива страха, който е прекалено реален, за да

да легне на леглото. - Е, какво толкова. Започва да пипа нощница­

бъде обсъждан. Предположих, че е второто.

та с една ръка и себе си с другата. Скоро се надървя и пуска душа,

- Джуъл, приятежата ми в опасност ли е?

като ръмжи и стене, сякаш е на седмото небе. След това я кара да

Погледите ни се срещнаха.

съблече нощницата, благодари й, плаща и си тръгва. За Джули това

- Тя е жена, скъпа.

са лесни пари.

- Защо мислиш, че това е мъжът, който тормози приятелката ми?

Докато карах към дома си, оставих мислите ми да се реят, без да

- Веднъж, като прибирал нощницата в кесията, Джули видяла

се ангажират с шофирането. „Дьо Мезонньов" бе пуст, светофарите

дръжката на нож. Казала му, ако иска пак да го правят, да не носи ножа.

светеха на празната улица. Внезапно зад мен се появи чифт фарове.

Той й обяснил, че това е неговият меч на справедливостта или някак­

Прекосих „Пийл" и се дръпнах вдясно, за да позволя на колата да

ва подобна глупост. Започнал да дрънка за ножа и душата си, за еко­

ме изпревари. Колата отзад направи същото. Върнах се във вътреш­

логичния баланс и тям подобни. Ужасно я изплашил.

ното платно. Колата ме последва, като превключи на дълги.

- И ?

-Идиот!

Ново свиване на раменете.

Ускорих. Колата остана залепена за бронята ми.

- Продължава ли да идва?

Започнах да се плаша. Може би не беше просто пияница. Присвих

- Не съм го виждала от известно време. Но това не значи нищо.

Никога не съм го виждала редовно. По-скоро се мярка.

очи към огледалото за обратно виждане, опитвайки да зърна шофь­

- Говорила ли си с него?

ора. Мярнах само силуета му. Изглеждаше едър. Мъж ли бе? Не мо­

жех да определя. Фаровете ме заслепяваха. Не можех да определя дори

- Сладурче, всички сме говорили с него. Когато се появи, е като

марката на колата.

пиявица, ужасно досаден, но няма отърване от него. Затова ти казвам,

че е като ларва на хлебарка.

Дланите ми се вкопчиха в кормилото. Прекосих „Ги", завих наля­

во в пресежата, минах на червено, изстрелях се по моята уличка и бързо

- Виждала ли си го с Габи? - Преглътнах още една лъжица от су­

се пъхнах в подземния гараж.

пата.

Изчаках електрическата врата да се затвори, после изскочих, при­

Тя се облегна и се засмя:

готвила ключа в ръка, и се ослушах за шум от стъпки. Никой не ме

- Добър опит, скъпа.

преследваше. Докато минавах през фоайето на първия етаж, надник­

- Къде мога да го намеря?

нах през завесите. Една кола бе спряла до отсрещния тротоар, фаро­

- Откъде да знам? Ако чакаш достатъчно дълго, той ще се появи.

вете й светеха, а шофьорът се виждаше като черен профил в сумра-

- Ами Джули?

ка преди зазоряване. Същата кола ли беше? Не бях сигурна.

- Това е зона за свободна търговия, скъпа. Хората идват и си оти­

След трийсет минути лежах и гледах как тъмнината през прозоре­

ват. Не следя коя къде е.