Unknown - in0

рите образуваха нещо като подкова около нея. Работеше, като се ме­

на всяко помещение свършва рязко на прага на залата за аутопсии. Мор­

стеше от компютър на компютър, обутите й в маратонки крака засил­

гата е под контрола на коронера, залите за аутопсии са към ЛСМ. Чер­

ваха с лекота стола по сивите плочки. За мен Люси бе един тил, очер­

вен под: коронер. Сив под: ЛСМ. Правя първоначалните си огледи в

тан на фона на проблясващ зелен екран. Рядко виждах лицето й.

една от четирите зали за аутопсии. След това костите се изпращат горе

в хистологичната лаборатория за окончателно почистване.

Днес край подковата бяха разположени петима японци в строги ко­

стюми. Те стояха около Люси, притиснали ръце към телата си, и ки­

Ламанш правеше разрез с Y-образна форма в гърдите на едно бебе.

маха, докато тя им сочеше нещо на терминала и обясняваше значение­

Миниатюрните раменца бяха подпрени на гумена поставка за глава,

то му. Изругах наум, че пак не уцелвам подходящ момент, и отидох

ръчичките бяха изпънати от двете страни като на ангел. Погледнах Пиер. 1

в хистологичната лаборатория.

- После. - Не каза нищо повече. Беше потресен.

Скелетът, намерен в Сен Ламбер, бе пристигнал от моргата, така

В другия край на залата и Натали Айер бе заета с аутопсия. В мо­

че се заех да изучавам разрезите, както бях направила с Тротие и Гань-

мента Лиза повдигаше гръдния кош на млад мъж. Под дългата черве-

он. Както и при другите, миниатюрни резки подсказваха, че са изпол-

154

155

звани и нож, и трион. Микроскопичните детайли бяха сходни, а раз­

- Колко по-млада?

положението на разрезите - почти идентично с предишните два слу­

- На седемнайсет.

чая.

- Н е .

Ръцете на жената бяха отрязани при китките, останалите крайни­

- Може да е нещо като...

ци бяха отделени в ставите. Коремът й е бил разпорен точно по сред-'

- Н е .

ната линия с разрез, който е бил достатъчно дълбок, за да остави сле­

Мълчание.

ди по гръбначния стълб. Въпреки че черепът и горните шийни пре­

- Имам шейсет и седем имена.

шлени липсваха, следите по шестия шиен прешлен ми подсказваха, че

- Райън, тази жена не е тийнейджърка, нито старица.

жената е била обезглавена по средата на гърлото. Този човек действа­

Той не се отказваше лесно.

ше систематично.

- Ами ако е имала някакво особено състояние на костите? Бях чел...

Прибрах костите, събрах бележките си и се върнах в кабинета си,

- Райън, била е между двайсет и пет и трийсет и пет годишна.

като преди това надникнах в офиса на Люси, за да проверя дали се е

- Ясно.

освободила. Никъде не се виждаха нито тя, нито японците. Оставих

- Вероятно е изчезнала между осемдесет и девета и деветдесет и

й бележка. Може би щеше да ми благодари, че съм й осигурила из­

втора година.

винение да се измъкне.

- Вече го каза.

В мое отсъствие се бе обадил Калвърт. Естествено. Докато наби­

- А! Още нещо. Сигурно е имала деца.

рах номера му, Люси се появи на вратата ми, стиснала ръце пред себе

- Какво?

си.

- Открих вдлъбнатини от вътрешната страна на лонните кости. Ве­

- Оставили сте ми бележка, доктор Бренън? - попита тя и се

роятно търсиш нечия майка.

усмихна. Люси не говореше и дума английски.

- Благодаря.

Беше слаба като клечка, с къса коса, която подчертаваше удълже­

За по-малко време, отколкото детективът би могъл да набере от­

ния й череп. Семплата подстрижка и бледата кожа засилваха ефекта

ново номера, телефонът иззвъня.

от очилата й, които на нейното лице изглеждаха огромни.

-Райън, казах...

- Да, Люси, благодаря, че се отби. - Станах да й освободя един стол.

- Аз съм, мамо.

Тя седна и сви крака зад тези на стола. Като котка, която се наме­

- Здравей, скъпа, как си?

ства на възглавница.

- Добре, мамо. - Пауза. - Много ли си ядосана заради разговора

- Освободи ли се от туристите?

ни онази вечер?

- Да. Те са от една лаборатория по криминология в Кобе. Повече­

- Разбира се, че не, Кейти. Просто се тревожа за теб.

то са химици. Не ми пречат.

Дълга пауза.

- Не съм сигурна дали можеш да ми помогнеш, но исках да те по­

- Е? Нещо друго ново при теб? Изобщо не говорихме какво си ре­

питам - започнах аз.

шила да правиш през лятото. - Толкова много неща исках да й кажа,

Обясних й какво искам. Когато свърших, тя повдигна глава и се

но щях да я оставя сама да говори.

втренчи в тавана, сякаш очакваше отговора от него. Не бързаше. За­