Unknown - in0

канал и заспах на шума от мачовете.

- Видях те снощи.

Включих компютъра си - в шест сутринта или шест вечерта той

-Габи?

бе еднакво готов за действие. Бях изпратила съобщение на Кейти и

- Не прави повече така, Темп.

тя можеше да го отвори от лаптопа си и да ми отговори от собстве­

- Габи, къде си?

ната си стая. Ура! Да живее интернет.

- Само ще усложниш положението.

Курсорът на екрана примигна насреща ми, настоявайки, че доку­

- По дяволите, Габи, не си играй с мен! Къде си? Какво става?

ментът, който съм създала, е празен. Беше прав. Таблицата, която бях

- Няма значение. Не мога да се видя с теб в момента.

започнала на хартия, имаше озаглавени колони, но иначе беше праз­

Не можех да повярвам, че пак прави същото. Усещах как гневът

на. Кога се бях захванала с всичко това? В деня на парада. Само пре­

се надига в гърдите ми.

ди седмица, но ми се струваше, че е минала цяла вечност. Днес беше

- Стой настрана, Темп. Стой настрана от мен! Стой настрана от

трийсети. Месец, откакто бе намерен трупът на Изабел Ганьон, и една

моите...

седмица от убийството на Маргарет Адкинс.

Егоизмът и грубостта на Габи възпламениха сдържаната ми

Какво бяхме свършили оттогава, освен че намерихме още един труп?

ярост. Подхранена от арогантността на Клодел, жестокостта на пси­

Наблюдението на апартамента на улица „Берже" потвърждаваше, че

хопата убиец и младежките грешки на Кейти, тя избухна и аз се на­

обитателят му не се е връщал. Голяма изненада. При претърсването

хвърлих върху приятелката си.

не бяха намерили нищо полезно. Нямахме нищо, което да ни насочи

- За каква, по дяволите, се мислиш? - Кипях, гласът ми трепере­

към самоличността на Сен Жак, и не бяхме идентифигщрали послед­

ше. - Да те оставя на мира?! Добре, ще те оставя на мира! Не знам

ния открит труп. Клодел все още отказваше да приеме, че случаите са

каква откачена игра играеш, Габи, но аз се отказвам! Оттеглям се! Край!

свързани, а Райън ме смяташе за „детектив на свободна практика". Ща­

Няма да се заразя от твоята шизофрения! Няма да прихвана твоята иа-

стие.

раноя! Няма, повтарям, няма да си играя на маскирания отмъстапел,

Върнах се на таблицата. Разширих заглавията на колоните. Физи­

за да те спасявам в беда!

чески характеристики. Местоживеене. Жилище. Работа. Приятели. Чле­

Всеки неврон в тялото ми бе пренапрегнат, сякаш бях включила

нове на семейството. Дата на раждане. Дата на смъртта. Дата на от­

уред за 110 волта в контакт за 220. Гърдите ми се надигаха, в очите

криване на трупа. Време. Място. Въвеждах всичко, за което се сещах

ми напираха сълзи. Емоциите на Темп.

и което можеше да разкрие връзката. Най-вляво озаглавих четири реда:

Вместо Габи, чух сигнал „свободно".

Адкинс, Ганьон, Тротие, Неизвестна. Щях да въведа името, когато от­

криехме на кого са принадлежали костите от Сен Ламбер. В седем и

половина затворих файла, прибрах лаптопа в чантата си и се пригот­

21.

вих за работа.

Движението бе натоварено, така че минах през тунела „Вил Мари".

В шест сутринта по прозореца ми барабанеше силен дъжд. От вре­

Вече бе съвсем светло, но денят бе мрачен заради тъмните гъсти обла­

ме на време по улицата минаваше по някоя кола и издаваше тихи сви­

ци, надвиснали над града. Отне ми половин час да стигна до лабора­

стящи звуци. За трети път през последните дни видях изгрева - миг,

торията.

162

163

Исках веднага да се заема с папките, да изровя и най-дребните под­

на остатъка от цигарата без филтър между жълтите си пръсти и смук-

робности, за да ги въведа в таблицата си, но на бюрото ме чакаха две

на дълбоко. Някой ми бе споменал, че Пелтие никога не бил излизал

неотложни задачи. Едно бебе, намерено в градския парк, сред камъ­

извън провинция Квебек. Беше на шейсет и четири години.

ните на дъното на един поток. Според бележката на Ламанш, тъкан­

- Има само три аутопсии - започна Ламанш с разпределението на

та била изсъхнала и вътрешните органи - неразпознаваеми, но ина­

случаите за деня.

че трупът бил добре запазен. Искаше моето мнение за възрастта на

- Предпразнично спокойствие - отбеляза Пелтие и се пресегна за

бебето. Това нямаше да ми отнеме много време.

разпечатката си. Изкуствените му зъби тракаха леко, когато говоре­

Погледнах полицейския доклад, прикрепен към другия формуляр.

ше. - После ще стане напечено.