Unknown - in0

Кости, намерени в гората. Най-честите случаи, които ми възлагаха. Мо­

- Да. - Пиер взе червения си маркер. - Поне времето е по-хлад­

жеше да значи всичко - от труп, накълцан с брадва, до мъртва котка.

но. Може да ни е от полза.

Обадих се на Денис и поисках рентгеновите снимки на бебето, после

Той изброи меланхоличния списък за деня, като съобщаваше до­

слязох долу да огледам костите. Лиза донесе картонена кутия от мор­

пълнителна информация за всеки случай. Самоубийство с въглероден

гата и я постави на масата.

диоксид. Старец, намерен мъртъв в леглото си. Бебе, захвърлено в пар­

Подаде ми ръкавици и аз извадих три буци засъхнала глина от ку­

ка.

тията. Костите се подаваха от тях. Опитах се да изроня глината, но бе

- Самоубийството изглежда съвсем ясно. - Ламанш огледа поли­

твърда като цимент.

цейския доклад. - Бял мъж... Възраст двайсет и седем години... Наме­

- Да направим снимки и рентген, после да ги натопим. Използвай

рен зад волана в собствения си гараж... Резервоарът празен, ключът

разделители, за да не се смесят отделните парчета. Ще дойда пак след

- на положение за запалване на двигателя.

оперативката.

Разстла няколко моментални снимки върху масата. Виждаше се

Четиримата патолози от ЛСМ се срещат с Ламанш всяка сутрин,

тъмносин форд в средата на единичен гараж. Гъвкава тръба от тези,

за да обсъдят текущите случаи и да получат заданията за аутопсии. В

които се използват за вентилация в сувшлните, минаваше от ауспу­

дните, когато съм на работа, ходя и аз. Когато се качих горе, Пиер,

ха до задния прозорец на колата. Ламанш продължи да чете:

Натали Айер, Жан Пелтие и Марк Бержерон вече седяха около мал­

- Регистрирана депресия в миналото... Прощална бележка. - По­

ката заседателна маса в кабинета на Ламанш. Знаех, че Марсел Мо­

гледна Натали. - Доктор Айер?

рен днес е в съда, а Емили Сантанджело си бе взела почивен ден.

Тя кимна и взе папката с материалите. Пиер отбеляза с червено А

Всички се раздвижиха, за да ми направят място, и напъхаха още

върху списъка си и взе следващия комплект формуляри.

един стол в кръга. Разменихме си поздрави.

- Номер 26742 е бял мъж... Възраст седемдесет и осем... Лекуващ

- Марк, какво те води тук в четвъртък? - попитах аз.

се диабетик. - Очите му набързо обходиха обобщаващия доклад, за

- Утре е празник.

да отсеят най-важната информация. - Не го били виждали няколко дни...

- Бях забравила. Денят на Канада.

Сестра му го намерила... Никакви следи от нараняване. - Чете наум

- Ще ходиш ли на парада? - попита Пелтие с непроницаемо изра­

няколко минути. - Любопитната подробност е, че има забавяне меж­

жение. Френският му бе с оттенъци от квебекската провинция и труд­

ду момента, в който го е намерила, и часа, в който се е обадила за по­

но разгадавах какво казва. Месеци наред не му разбирах и дума и иро­

мощ. Очевидно е попретърсила къщата междувременно. - Той вдиг­

ничните му коментари ми бяха убягвали. Сега, след четири години, раз­

на глава. - Доктор Пелтие?

бирах почти всичко. Тази сутрин успях да уловя иронията му.

Жан сви рамене и протегна ръка. Ламанш написа червено П в списъ­

- Мисля, че ще го пропусна този път.

ка си и подаде формулярите. Придружаваше ги найлонова торба с ле­

- Можеш поне да отидеш да изрисуват лицето ти на една от сер­

карства. Пелтие взе материалите и направи хитра физиономия,

гиите. Ще е доста по-лесно.

смисълът на която ми убягна.

Всички се засмяха.

Вниманието ми бе насочено върху купчината снимки, придружа­

- Или да си направиш татуировка. По-безболезнено е.

ващи случая с бебето. Направени от няколко различни ъгли, те пока­

- Много смешно.

зваха плитък поток и мостче над него. Малко момченце лежеше меж­

Престорена невинност, повдигнати вежди, излъчени рамене,

ду камъните, миниатюрните му мускули бяха сгърчени, а кожата - по-

обърнати нагоре длани. Какво? Като се облегна назад, Пелтие стис-

164

165

жълтяла като стар пергамент. Кичури тънка косица обграждаха гла­

сет минути да разчистя и подредя, после се измих и нахвърлих някои

вата, друга бяха паднали върху бледосините клепачи. Пръстите на де­

бележки. Преди да се кача горе, помолих Лиза да фотографира частич­

тето бяха разперени, сякаш търсеха нещо, за което да се хванат. Мом­

ните скелети на трите жертви: два белоопашати елена и средно голя­