Unknown - in0

- Ти си страхотен. Точно това бе и моето предположение, но ис­

празно пространство бе използваем. Въпреки че бе на четирийсет и

ках да го чуя и от теб, Арън. Не мога да изразя колко съм ти благо­

две години, мрачното му лице и черните му очи създаваха впечатле­

дарна за помощта!

нието, че е на деветдесет. Винаги бе изглеждал на толкова. Остроумия­

-Аха.

та му бяха хапливи, но иначе имаше огромно сърце.

- Искаш ли да видиш снимките и отливките?

- Някакви по-дълбоки фалстартове? - попита той делово.

- Разбира се.

- Не. Сравнително повърхностни са.

- Ще ти ги изпратя утре.

- Хармониките са отчетливи?

Втората страст в живота на Арън бяха трионите. Той събираше пис­

- Съвсем.

мени и фотографски описания на оставени в кости следи от триони и

- И има дрейф на острието в среза?

прекарваше часове наред в ровене из материали, изпратени в лабора­

-Да.

торията му от всички краища на света.

- Уверена ли си в измереното разстояние между зъбите?

Нещо в дишането му ми подсказа, че иска да каже още нещо. До­

- Да. Следите бяха съвсем ясни на няколко места. Както и някои

като чаках, събрах розовите листчета.

от островчетата.

- Нали каза, че единствените напълно срязани кости са на долна­

- Иначе имаш сравнително плоски дъна?

та част на ръката?

- Да. Съвсем очевидно е на отливките.

-Да.

- И разчупвания в изходната точка - промърмори по-скоро на себе

- Чисто ли са отрязани?

- Съвсем.

си.

-Хм.

- Много.

Спрях със събирането на листчета.

Дълга пауза, докато мислите му си проправяха път през информа­

- Какво?

цията, която му бях дала, и сортираха възможностите. Накрая той про­

- Какво? - Невинно.

говори:

- Когато казваш „хм" по този начин, това значи нещо.

- Тук действам съвсем на сляпо, Темп. Не съм сигурен как ме хва­

- Просто една интересна асоциация.

на да го направя. Но ето какво мисля. Обзалагам се, че не е електри­

- И тя е?

чески трион. Прилича на някакъв специален уред. Вероятно някакъв

- Този човек използва готварски трион. И реже тялото, сякаш знае

вид кухненски трион.

какво прави. Знае кое къде е, как да стигне до него. И го прави по един

Да! Плеснах с длан по бюрото, после я свих в юмрук и замахнах

и съши начин всеки път.

рязко, от което розовите листчета се разхвърчаха.

- Да. Мислих за това.

Арън продължи, без да обръща внимание на възклицанията ми:

Няколко секунди мълчание.

- Казвам всичко това, без да съм виждал следите, разбира се, но

- Но с ръцете действа различно. Защо?

мисля, че е готварски или месарски трион.

- Това, доктор Бренън, е въпрос за психолог, не за специалист по

- Как изглежда?

трионите.

- Нещо като голяма ножовка. Зъбите са доста раздалечени, зато­

Съгласих се и смених темата:

ва понякога се получават островчетата, които описваш при фалстар-

- Как са момичетата?

товете. Обикновено има голям дрейф, но острието се забива през кост­

Арън никога не се бе женил и макар че го познавах от двайсет го­

та и реже чисто. Това са много ефективни малки триони. Режат напра­

дини, не бях сигурна дали някога съм го виждала с приятелка.

во кости, хрущяли, сухожилия - всичко.

Първата му страст бяха конете. Заради тях пътуваше от Тълса до Чи­

- Нещо друго може ли да остави такива следи?

каго и Луисвил и обратно до Оклахома.

160

161

- Доста са развълнувани. Купих на търг един жребец миналата есен.

който обожавам. Въпреки че не обичам да спя до късно, не ставам и

Оттогава дамите пощуряха.

прекалено рано. Но за седмица бях видяла изгрева на слънцето три пъти

Поговорихме за новостите в живота си и обменихме информация

- два пъти, докато заспивах, и днес след единайсетчасово мятане и

за общи приятели. Съгласихме се да се срещнем на събранието на ака­

въртене в леглото, от което не се чувствах нито сънена, нито отпочи-

демията през февруари.

нала.

- Е, успех в залавянето на този човек, Темп.

Като се прибрах след обаждането на Габи, изпитах вълчи апетит.

- Благодаря.

Мазно пържено пиле, картофено пюре полуфабрикат и блудкав ябъ­

Часовникът ми показваше шестнайсет и четирийсет. Коридорите

лков пай. Благодаря, „Полковник Сандърс". После гореща вана и дълго

и кабинетите наоколо пак бяха притихнали. Подскочих стреснато, ко­

суетене с коричката на дясната ми буза. Към седем избрах спортния

гато телефонът иззвъня.