Unknown - in0

Погледнах Ламанш. Лицето му променяше изражението си от дви­

кривах все повече от чувала.

жението на сенките. Пиер кимна и аз натиснах острието.

Чувах в далечината гласовете на полицаите на улицата, но тук, кьде-

Преди стоманата да пробие найлона, ръката ми спря заради вне­

то бях аз, единствените звуци идваха от птиците, насекомите и стърже-

запен шум. Сжаш ме дръпна невидимо въже. Всички го чухме едно­

нето на лопатката ми. Клоните се клатеха от лекия бриз, много по-сми-

временно, но Бертран изрече на глас мислите ни:

рен вариант на танца, който изпълняваха през нощта. Тогава бях при­

- Това пък какво е?

съствала на индиански боен танц, а сега - на нежен валс. Сенките се

движеха по чувала и по сериозните лица на групичката свидетели на

изравянето.

17.

След петнайсет минути могилката се превърна в яма и вече се виж­

даше повече от половината на чувала. Предположих, че съдържание­

Внезапният шум бе какофония от звуци. Трескав лай на куче и по­

то се е разместило в процеса на разлагане и костите са се освободи­

вишени и развълнувани човешки гласове. Разменяха се викове, напрег­

ли от анатомичните си отговорности. Ако бяха кости.

нати и отчетливи, но прекалено неясни, за да се разберат думите. Вря­

Реших, че съм изровила достатъчно, за да освободя чувала, забих

вата идваше откъм двора на манастира, някъде вляво от нас. Първа­

лопатката си, хванах възела и бавно го дръпнах. Не поддаде. Повта­

та ми мисъл бе, че се е върнал човекът, който ме бе нападнал през нощ­

ряше се случилото се през нощта. Дали някой под земята не дърпа­

та, и че в момента всички квебекски полицаи и поне една немска ов­

ше чувала надолу, ежаш си играехме на теглене на въже?

чарка го преследват.

Камброн правеше снимки, докато копаех, и сега стоеше зад мен,

Погледнах към Райън и останалите. И те като мен бяха замръзна­

за да запечата момента на изтеглянето.

ли по местата си. Дори Поарие беше спрял да опипва нервно муста­

Изтупах ръкавиците си в дънките, стиснах чувала възможно най-

ка си и стоеше, притиснал длан към горната си устна.

долу и дръпнах рязко нагоре. Раздвижване. Дупката нямаше да се пре­

От вцепенението ни изтръгна приближаващ се шум от тяло, дви­

даде лесно, но бях отслабила хватката й. Усетих, че чувалът се раз­

жещо се бързо и безцеремонно през гъсталака. Главите ни едновре­

движи и съдържанието му се размести. Поех си дъх и дръпнах отно­

менно се извърнаха в тази посока, сжаш по команда. Някъде измеж­

во, този път по-силно. Исках да го извадя, без да го скъсам. Той под­

ду дърветата нечий глас извика:

даде, после пак се заклещи.

- Райън? Там ли си?

Напрегнах мускулите си, дръпнах още веднъж и подземният ми про­

- Тук съм.

тивник се предаде. Чувалът започна да излиза свободно. Обвих отно­

Обърнахме се по посока на гласа.

во пръсти около възела и сантиметър по сантиметър го изтеглих от

- Слава богу! - Още шумолене на листа и чупене на клонки. - Ох!

дупката.

Един полицай от Сигурността се появи, като се бореше с препречи­

Когато го издърпах навън, пуснах го на земята и се отдръпнах. Обик­

лите му се клони и мърмореше отчетливо. Месестото му лице бе яр­

новен чувал за боклук, какъвто има във вежа кухня и гараж из Север­

кочервено, а дишането - шумно. По челото му бяха избили капчици

на Америка. Цял. Неравномерно издут от съдържанието си. Не беше

пот и мажото коса бе залепнала по доста оплешивялата му глава. Като

тежък. Това не бе добър знак. Или беше? Какво предпочитах: да съм

ни откри, той опря длани на коленете си и се наведе да си поеме дъх.

намерила останките от нечие куче и да понеса унижението или да с ьм

Видях драскотини от клоните по голото му теме.

открила човешки труп и да тържествувам?

След мажо полицаят се изправи и посочи с палец натам, откъде­

то бе дошъл. С хъхрещ глас изрече запъхтяно:

132

133

- Трябва да идеш там, Райън. Проклетото куче съвсем полудя, ся­

Ръката на Поарие пак се стрелна към челото. Ново кръстене.

каш е надушило нещо много лошо.

Райън извади бележника си и обърна на чиста страница.

С ъгълчето на окото си зърнах как Поарие рязко вдигна длан към

- С какво разполагаме? - Гласът му бе остър като ножа, който бях

челото си, а после я спусна надолу. Пак се кръстеше.

използвала току-що.

- Какво? - повдигна озадачено вежди Андрю.