Unknown - in0

- Н е .

зад въпреки късата каишка, душеше земята, махаше с опашка. Изглеж­

даше нетърпеливо да тръгне и се чудеше на забавянето.

Нова пауза.

- Ще подсигуря екип да охранява мястото до сутринта. После ще

- Всички са тук - констатира Райън, паркира колата и откопча пред­

пазния си колан.

изпратя криминолозите. Мислиш ли, че ще ни трябват кучета?

Не беше ми се извинил за грубото държане по телефона, а и не очак­

- Видях само един чувал, но е възможно да има и още. Освен това

вах да го направи. Никой не е в най-добрата си форма в четири сутрин­

нжой сжаш беше копал наоколо. Може би не е лоша идея.

та. По време на пътуването се държа сърдечно, почти весело, посоч­

Изчаках реакцията му. Не последва такава.

ваше ми места, където са се случвали различни инциденти, спомня­

- В кожо часа ще ме вземеш? - попитах.

ше си разни анекдоти за хора, изпаднали в неловко положение. По­

- Няма да те взема, доктор Бренън. Става дума за истинско убий­

лицейски истории. Тук, в тази къща, една жена убила мъжа си с ти­

ство, не за криминален роман.

ган, после погнала с него и полицаите. Там, в онази закусвалня, на­

Вече бях бясна. Слепоочията ми пулсираха и усещах малък гореш

мерили гол мъж, заклещил се във вентилационната шахта. Всички чен­

облак точно между тях, дълбоко в мозъка си.

гета разказват такива истории. Запитах се дали полицаите използва­

- „Повече дупки от магистралата" - казах през зъби. - „Намери

ха тези места като ориентири вместо имената и номерата на улици­

още нещо." Това бяха твоите думи, Райън. Ето, намерих го. Освен товг

те, които служат на обикновените хора.

става дума за останки от скелет, което е по моята част, ако не греша,

Райън забеляза Бертран и тръгна към него. Той бе в групичка за­

Последва тожова дъжо мълчание, та помислих, че е затворил те­

едно с югкакъв полицай от Сигурността, Пиер Ламанш и висок рус мъж

лефона. Чаках.

с тъмни слънчеви очила. Последвах Андрю през улицата, като

- Ще дойда в осем.

пътьом огледах тълпата за Клодел или Шарбоно. Въпреки че офици­

- Ще бъда готова.

ално това бе операция на Сигурността, нямаше да се учудя, ако се бяха

- Бренън?

появили. И без това всички други бяха тук. Не ги видях никъде.

-Да? •

Докато приближавахме, забелязах, че мъжът с очилата изглежда

- Може би трябва да отделиш пари за каска.

нервен. Ръцете му не спираха нито за миг, а постоянно опипваха тънкия

Линията прекъсна.

мустак, минаващ по горната му устна. Пръстите му рошеха няколко

отделни косъмчета, после отново ги приглаждаха по местата им. За­

белязах, че кожата му е неестествено сива и гладка. Носеше кожено

же и черни ботуши. Вероятно бе на около двайсет и пет години.

126

127

Усетих погледа на Ламанш, когато се присъединихме към групич­

чен от равния провлечен диалект, с който вече бях свикнала. Отецът

ката. Той кимна, но не каза нищо. Обзеха ме съмнения. Бях предиз-

не беше родом от Квебек, но не можах да определя акцента му. Не беше

викала целия този цирк и бях довела всички тук. Ами ако не намере­

прецизното, но гърлено звучене, което северноамериканците опреде­

ха нищо? Ако нжой бе отнесъл чувала? А ако се окажеше, че тук има

лят като парижко. Предположих, че е белгиец или швед.

нерегистрирано гробище? Предната нощ бе много тъмно, бях превъзбу*

- За какво служи сега? - настоя Райън.

дена. Дали не си бях въобразила някои неща? Усещах как стомахът

Нова пауза, ежаш звуковите вълни трябваше да изминат дъжо раз­

ми се свива все повече.

стояние, преди да достигнат слуховите му рецептори.

Бертран ни поздрави. Както обикновено, изглеждаше като по-нисък

- В наши дни за нищо.

и набит вариант на манекен за мъжка мода. Бе избрал землисти цве­

Свещеникът млъкна и въздъхна. Слънчевите очила скриваха

тове за присъствието си на ексхумацията - кафяво и златисто.

очите му. Странен кандидат за свещеник - с тази сива кожа, кожено

Райън и аз кимнахме на тези, които познавахме, после се обърнах-:

же и ботуши.

ме към мъжа с очилата. Бертран ни запозна:

- Редовно идвам да проверя имота - продължи той. - А пазачът

- Анди. Доктор Бренън. Това е отец Поарие. Той представлява епи­

отговаря за поддръжката.

скопията.

- Каква поддръжка?

- Архиепископията.

- На пещта, тръбите. Рине снега. Тук е много студено. - Поарие

- Извинете. Архиепископията. Тъй като това е църковна собстве-