Unknown - in0

ше разни неща във въздуха, но наоколо не се виждаха големи клони.

ни се чуваха само щурци, което нямаше да ми помогне.

Не можех да си спомня, а и не ме интересуваше. Просто исках да си

Опитвах се да различа по-ниската растителност от по-високата в

отида.

сенките и пристъпвах бавно в посоката, в която бе обърнато лицето

Като потиснах гаденето, застанах на четири крака и потърсих фе­

ми. Този план бе не no-лош от останалите варианти. Невидими кло­

нера. Намерих го в калта, изчистих го и натиснах копчето му. Колко­

ни се заплитаха в косата и дрехите ми, спъвах се в разни пълзящи ра­

то и удивително да беше, той светна. Изправих се с разтреперани кра­

стения.

ка и в главата ми избухнаха още фойерверки. Подпрях се на никакво

Излязла си от пътеката, Бренън. Тук растителността е по-гъста.

дърво и отново повърнах.

Чудех се в коя посока да завия, когато единият ми крак увисна във

Устата ми се изпълни с горчив вкус и в съзнанието ми изплуваха

въздуха, преди да пропадне надолу. Полетях напред и се приземих теж­

още въпроси. Кога съм яла? Снощи? Тази вечер? Кожо е часът? Кол­

ко върху дланите и едното си коляно. Краката ми бяха попаднали в

ко време съм лежала тук? Бурята бе стихнала и бяха изгрели звезди.

дупка, пръстта под коляното ми се ронеше. Фенерът излетя от ръка­

Още бе нощ. Умирах от студ. Само това знаех.

та ми при падането и от удара в земята отново светна. Беше се пре­

Когато стомахът ми се поуспокои, бавно се изправих и осветих с

обърнал и сега жълтата му светлина сочеше лицето ми. Погледнах на­

фенера наоколо, търсейки пътеката. Докато лъчът танцуваше по зе-

долу и видях, че краката ми се губят в нжаква тясна тъмна дупка.

120

121

Сърцето ми се бе качило в гърлото. Издрапах навън и залазих към

ругах, че съм закачила толкова много на един ключодържател. Тре­

светлината като рак на плажа. Насочих фенера към дупката, в която

перех, ругаех, два пъти изтървавах ключовете, но най-после успях да

бях паднала, и видях, че е малък кратер, който зееше прясно изровен

отделя този за колата, да отключа вратата и да се тръшна зад корми­

като незараснала рана в земята. По края му имаше купчинка от пръст.

лото.

Осветих с фенера отвора. Не беше голям, може би около половин

Заключих вратата, отпуснах ръце върху волана и облегнах глава

метър широк и малко по-дълбок. При падането бях стъпила близо до

върху него. Изпитвах нужда да заспя, да избягам от всичко. Знаех, че

края му и сега пръстта се свличаше навътре. Загледах се в нея, дока­

трябва да се преборя с това желание. Може би някой ме наблюдава­

то се натрупваше на мажа купчинка на дъното. Нещо ме притесня­

ше и преценяваше как да ме нападне.

ваше. После осъзнах. Пръстта бе съвсем суха. Това заключение бе ясно

Рязко се надигнах и отпуснах длани в скута си. Божата ми помог­

дори за затормозения ми мозък. Тази дупка е била покрита или изко­

на да избистря мислите си. Не повърнах. Напредък.

пана след дъжда.

Запалих мотора и цифрите на часовника на таблото светнаха в зе­

Отново се разтреперих неудържимо и обвих ръце около тялото си,

лено: 2,15. Кога бях тръгнала?

за да се стопля. Още бях мокра до кости, а въздухът след бурята бе

Още разтреперана, усилих отоплението докрай, макар да не бях си­

доста хладен. Не се стоплих особено от собствените си ръце, а и така

гурна дали ще ми помогне. Тръпките, които ме побиваха, бяха пре­

светлината се отмести от дупката. Отпуснах ръце и пак насочих лъча

дизвикани само отчасти от студения вятър. Много по-дълбока хлади­

на фенера към кратера. Защо нжой ще...

на се прокрадваше в душата ми и никакво отопление не можеше да я

Истинският въпрос отекна и от него ме присви стомахът. Кой? Кой

прогони. Потеглих, без да поглеждам назад.

беше дошъл тук да изкопае или да изпразни тази дупка? Той или тя

още ли е тук? Тази мисъл ме накара веднага да се раздвижа. Осветих

Плъзгах сапуна по гърдите си отново и отново. Исках приятното

с фенера във всички посоки. В главата ми изригна нов гейзер от бол­

ухание на пяната да ме пречисти от събитията през нощта. Повдиг­

ка и пулсът ми се ускори тройно.

нах лице към водната струя, която обливаше главата ми и се стича­

Не знам какво бях очаквала да видя. Огромен доберман? Норман

ше по тялото ми. Водата скоро щеше да стане студена. Къпех се вече

Бейтс с майка си? Ханибал Лектър? Никой от тях не се показа. Бях