Unknown - in0

разбрах защо. Не беше заради дърветата, а заради храсталака отдо­

рис.

лу. Растителността бе по-малко и някак разпокъсана, лозите и пълзя­

Направих малка дупка в чувала с нокътя си и пак подуших. Ма­

щите растения бяха много по-хилави в сравнение с останалите наоко­

кар и слаб, този мирис ми бе познат. Сладката зловонна миризма на

ло. Сякаш някой бе разчиствал и те отново бяха израснали.

разложена плът и мокри кости. Преди да реша дали да побягна, или

„Тези са по-млади - помислих си аз. - По-отскоро са." Осветих с

да се вбеся, някаква клонка изпука, и усетих нечие движение зад мен.

фенера във всички посоки. Ниските храсти заемаха тесен участък -

Опитах да отскоча встрани, но в главата ми проблесна светкавица и

като поток, виещ се между дърветата. Или пътека. Стиснах фенера и

ме върна отново в гробницата на фараона.

тръгнах по това отклонение. Когато направих първата си крачка, бу­

рята се разрази.

118

119

15.

мята, спомних си още нещо. Заровения чувал. Приливът на спомени

предизвика и вълна от страх. Стиснах фенера и се завъртях на три­

Не бях имала такъв махмурлук от много време. Както обикнове­

ста и шейсет градуса, за да се уверя, че наоколо няма никой. Отново

но, главата ми бе прекалено замаяна, за да си спомня нещо. Когато се

потърсих чувала. Къде беше той? Спомените ми се завръщаха, но на­

раздвижих, в мозъка ми се забиха болезнени стрели и ме принудиха

късани. Представях си чувала, но не можех да го открия.

да не мърдам. Знаех, че ако отворя очи, ще повърна. Стомахът ми също

Разрових листата наоколо. Главата ме цепеше и продължаваше да

се обръщаше при мисълта да се раздвижа, но трябваше да стана. Беше

ми се гади, но в стомаха ми не беше останало нищо и сега повдига­

ми ужасно студено. Цялото ми тяло бе измръзнало. Започнах да тре­

нето предизвикваше само остра божа.

перя неконтролируемо и си казах, че ми трябва още едно одеяло.

Намерих чувала на не повече от три метра. Треперех тожова сил­

Седнах, без да отварям очи. Божата в главата ми бе тожова не­

но, че едва държах фенера. Изглеждаше както и предния път, само че

поносима, че повърнах малко жлъчен сок. Наведох глава към коле­

найлонът бе по-открит. Край него имаше локви, в гънките му също

нете си и изчаках гаденето да отмине. Още не можех да отворя очи,

се бе събрала дъждовна вода.

изтрих уста с лявата си ръка, а с дясната потърсих юргана си.

Не бях в състояние да го вдигна, затова само стоях и го гледах. Зна­

С пулсираща глава и треперещо тяло, започнах да осъзнавам, че

ех, че мястото трябва да бъде претърсено от специалисти, но се стра­

не съм в леглото си. Ръката ми напипа клонки и листа. Това ме нака­

хувах, че нжой ще отмъкне чувала, преди да успея да извикам екип

ра да отворя очи, независимо от болката.

от лабораторията. Искаше ми се да заплача от отчаяние.

Седях в някаква гора, с мокри дрехи и цялата в кал. Земята наоко­

Стоях така, треперех от студ и всичко останало, опитвах се да мис­

ло бе покрита с листа и съчки, а въздухът бе пропит от мирис на пръст

ля трезво, но мозъчните ми клетки отказваха да сътрудничат, сжаш

и неща, които скоро ще се превърнат в пръст. Над мен се виждаше пле­

ми затръшваха вратата в лицето и не желаеха да бъдат обезпокоява­

теница от клони - като тъмни оплетени пръсти на фона на черното ка­

ни. Обади се по телефона! Тази мисъл успя да пробие.

дифено небе. Над тях, през листата, мигаха милиони звезди.

Открих пътеката и си проправих път навън от гората. Или поне така

Паметта ми започна да се завръща. Бурята. Портите. Пътеката. Но

се надявах. Не помнех как точно съм влязла и имах съвсем смътна идея

как се бях озовала легнала тук? Не страдах от махмурлук, а от нжак-

как да изляза. Чувството ми за ориентация ме бе изоставило, както и

во негово подобие.

краткосрочната памет. Без предупреждение фенерът изгасна и оста­

Прокарах ръка по тила си. Напипах цицина с големина на лимон

нах в мрака, осветяван единствено от звездите. Разклатих го, но той

под косата си. Супер. Втора травма за една седмица.

не светна. Не се впечатли и от това, че го наругах.

Но откъде се бе появила тази цицина? Бях се препънала и падна­

- По дяволите! - Поне опитах.

ла ли? Или нжой клон ме е шибнал? Вярно, че силният вятър вдига­

Ослушах се за нжакъв звуков ориентир за посоката. От всички стра­