Unknown - in0

Небето бе още по-тъмно и мракът бе станал почти непрогледен.

- Мъчи се ти! - казах аз и бутнах алуминиевото фолио с яденето

Бях минала през някакви жилищни квартали с едноетажни къщи и

към него. Той ме погледна изумено, после се приближи. Вече бе за­

дървета по тротоарите, но сега се намирах на края на изоставена ин­

почнал да мърка.

дустриална зона, маркирана като малък сив полумесец на картата. Бях

В гардероба в антрето намерих фенер, чифт градинарски ръкави­

съвсем сама.

ци и спрей против насекоми. Пъхнах ги в раницата заедно с картата,

Отдясно на улицата имаше редица изоставени складове, чиито без­

папката и бележника си. Облякох си тениска, дънки и маратонки и опле­

жизнени силуети се осветяваха от една-единствена улична лампа. Сгра­

тох косата си на стегната плитка. В последния момент грабнах една

дата най-близо до лампата се виждаше неестествено ясно, докато съсе­

дънкова риза с дълъг ръкав и я пъхнах в раницата. Взех бележника,

дите й се губеха в задълбочаващия се мрак, а най-далечната бе потъна­

който стоеше до телефона, и надрасках: „Отивам да проверя трето­

ла в тъмнината. На някои от тях имаше табели, че се продават или да­

то X - Сен Ламбер." Погледнах часовника си - 19,45. Добавих дата­

ват под наем. Някои прозорци бяха счупени, а паркингите бяха осея­

та и часа и оставих бележника на масата в трапезарията. Вероятно това

ни с боклуци.

не бе необходимо, но ако нещо станеше с мен, поне щях да съм оста­

Гледката вляво бе не по-малко безнадеждна. Нищо. Пълен мрак.

вила следа.

Тази празнина съответстваше на безименното зелено петно на карта­

Метнах раницата на рамо, натиснах бутоните, за да включа алар­

та, където Сен Жак бе поставил третото X. Бях се надявала да наме­

мената система, и излязох от апартамента си.

ря гробище или малък парк.

Като изкарах колата от гаража, обиколих пресечката, поех по „Сент

По дяволите!

Катрин" на изток до „Дьо ла Монтан", а оттам на юг към моста „Вик­

Опрях длани на кормилото и се взрях в тъмнината.

тория" - един от трите, свързващи Монреал с южния бряг на река Сен

Сега какво?

Лоран. Облаците, които се носеха по небето следобед, сега се групи­

Наистина не бях обмислила този вариант.

раха за по-сериозни действия. Изпълваха хоризонта, тъмни и злокоб-

Просветна светкавица и за момент освети улицата. Нещо излетя

ни, и заради тях реката изглеждаше враждебно мастиленосива.

от нощта и се блъсна в предното стъкло. Подскочих и извиках упла­

Виждах малките острови Нотр Дам и Сент Елен нагоре по река­

шено. Съществото остана за миг там, като блъскаше трескаво по стъкло­

та и моста помежду им. Изглеждаха замрели в сгъстяващия се мрак.

то, после отлетя в мрака сред усилващия се вятър.

Надолу по реката лежеше Островът на монахините. Някога собст­

веност на църквата, сега беше квартал, населен от юпита, малък ак-

Спокойно, Бренън. Поеми си дъх.

ропол от жилищни сгради, игрища за голф, тенискортове и плувни ба­

Взех раницата си, облякох дънковата риза и пъхнах ръкавиците в

сейни, свързан с града посредством моста „Шанплен".

задния си джоб, а фенера - в колана на дънките. Оставих папката и

Когато стигнах до южния бряг, поех по булеварда „Сър Уилфред

бележника.

Лорие". Докато прекося реката, вечерното небе бе станало странно

„Няма да си водиш никакви бележки", казах си.

зелено. Спрях, за да огледам картата. Като се ориентирах по малки­

Ношта миришеше на дъжд. Вятърът разнасяше боклуците по ули­

те зелени петна, които представляваха един парк и игрището за голф

цата. Развя косата и краищата на ризата ми, така че я запасах и взех

„Сен Ламбер", открих къде се намирам в момента, после оставих кар-

фенера. Ръката ми трепереше.

114

115

Като светех пред себе си, пресякох улицата и се изкачих до тяс­

то осветих с фенера веригата и катинара, металът блесна. Веригата

на ивица трева. Бях предположила правилно. Ръждясала желязна огра­

изглеждаше нова.

да, висока около метър и осемдесет, ограждаше парцела. В далечния

Пъхнах фенера в колана си и рязко я подръпнах. Не поддаде. Опи­

край на оградата имаше гъсталак от дървета и храсти, дива растител­

тах отново със същия резултат. Отстъпих назад, хванах фенера в ръка

ност, която рязко спираше до желязната бариера. Насочих фенера на­

и започнах да обхождам с лъча вертикалните пръчки на портата.