Unknown - in0

- Положението е идентично.

Iърсих я в кабинета й в университета и чух поредица от четири из­

Той преглътна и си пое дълбоко дъх. После изрече много тихо:

тънявания. Тъкмо се канех да затворя, когато някой вдигна. Бях се

- Този човек сигурно има фреон, а не кръв във вените си.

свързала със секретарката на факултета. Не, не са виждали Габи. Не,

Райън се дръпна от плота точно когато един портиер надникна

от няколко дни не е прибирала пощата си. Не, това не е необичайно,

през вратата. И двамата се обърнахме към него и като видя навъсе­

нали е лято. Благодарих и затворих.

ните ни изражения, човекът бързо изчезна. Погледът на Андрю от*

- Трети опит - казах на глас. Нито Люси. Нито Арън. Нито Габи.

ново срещна моя. Мускулите на челюстта му се напрегнаха.

Ноже мой, Габи, къде си? Не си позволих да се тревожа за това.

- Съобщи на Клодел. Мисля, че това е убедително.

Почуках нервно с химикалката си по подложката. После се облег­

- Трябва да проверя едно-две неща. После ще се обърна към Ка­

нах назад и я подхвърлих няколко пъти във въздуха.

питан Съмнение.

- Време е да измисля нов план за действие.

Райън си тръгна, без да каже „довиждане", а аз приключих с при­

Продължих да подхвърлям химикалката.

бирането на костите. Оставих кутиите на масата и заключих лабо­

- Трябва да сменя тактиката.

раторията на излизане. Докато прекосявах фоайето, забелязах, че

Станах, метнах чантата си на рамо и изгасих лампата.

часовникът над асансьорите показва шест и половина. Пак бях оста­

- Лошо ти се пише, Клодел!

нала с чистачите. Знаех, че е прекалено късно за което и да е от две­

те неща, които си бях запланувала, но реших все пак да опитам.

Подминах собствения си кабинет и стигнах до последната вра­

14.

та вдясно по коридора. На малка табелка пишеше ИНФОРМАТИ­

КА и името Люси Дюмон.

Когато се качих в маздата, опитах да запазя бойния си дух. Не се по­

На ЛСМ й бе отнело доста време да осъзнае ползата от компют­

лучи. Моментът беше отминал. Очакването на това, което бях плани­

рите, но най-после бе на правия път. През есента на '93-а бе напра­

рала за вечерта, ме правеше прекалено нервна. Прибрах се право вкъщи,

вена пълна компютризация и данните постоянно се въвеждаха в си­

като се отбих само в гръцкия ресторант, за да си купя порция сувлаки*.

стемата. Сега текущите случаи можеха да бъдат проследявани и до­

Влязох в апартамента, пренебрегнах обвинителния поздрав на Бърди

кладите по даден случай от всички отдели се събираха в една обща

и тръгнах право към хладилника, за да си взема диетична кола. Оста­

директория. Постепенно в базата данни се въвеждаха и случаите oi

вих я на масата до мазната кесия, в която бе вечерята ми, и поглед­

предишните години. Бяхме навлезли в компютърната епоха и

нах телефонния секретар. Не мигаше. Габи не се бе обаждала.

Люси Дюмон ни предвождаше.

Вратата й бе затворена. Почуках, без да очаквам отговор. В 18,30

* Гръцки вариант на шиш-кебап, при който месото се маринова преди

дори и Люси си бе тръгнала.

печенето. - Б. ред.

112

113

Отидох в спалнята и прерових нощното си шкафче. Това, което

тата на седалката до себе си. Тъкмо включвах на скорост, когато свет­

търсех, се оказа заровено в третото чекмедже. Занесох картата в тра­

кавица раздра небето. Вятърът се бе усилил и първите големи капки

пезарията и я разпънах на масата. Отворих колата и кесията с храна­

започнаха да се разбиват по предното ми стъкло.

та. Нямаше да се получи. При вида на мазния ориз и препеченото п>

Придвижвах се напред в предвещаващия буря мрак, забавях на вся­

веждо стомахът ми се обърна. Взех си парче пита.

ка пресечка, за да разчета уличните знаци/Следвах маршрута, който

Намерих вече познатото ходило и проследих маршрута от Сентър-

си бях начертала в главата, завих първо наляво, после надясно, после

вил през реката до южния бряг. Намерих търсения квартал и сгънах

още два пъти наляво...

картата така, че да се виждат Сен Ламбер и Лонгьой. Лапнах още хап­

След десет минути спрях и паркирах. Сърцето ми туптеше като топ­

ка от сувлакито, докато изучавах района, но стомахът ми продължа­

ка за пинг-понг по време на игра. Изтрих влажните си длани в дънки-

ваше да отказва това ястие. Нямаше да отстъпи.

те и се огледах.

Бърди се намести на десет сантиметра от мен.