Unknown - in0

пред, опитвайки се да надникна през дърветата, но не можах да опре­

Точно в този момент нещо се вкопчи в крака ми. Посегнах към гле­

деля докъде стигат, нито какво има зад тях.

зена си и изтървах фенера. Представях си червени очи и жълти зъби.

Тръгнах покрай оградата. Надвисналите клони се огъваха и кла­

Всъщност напипах найлонови торба.

теха от вятъра и сенките им танцуваха в жълтия кръг, осветен от фе­

- По дяволите!

нера ми. Дъждовните капки блъскаха листата над главата ми, а някой

Избутах торбата и тя полетя, носена от вятъра. Чувах я как шу­

достигаха до лицето ми. Скоро щеше да завали поройно. Или от ряз­

моли, докато опипом търсех фенера. Беше изгаснал при падането. Ко­

кото захлаждане, или от зловещата обстановка, но цялата rpenepexi

гато го намерих, не пожела да светне. Ударих го силно върху дланта

Вероятно и от двете.

си и лампичката примигна и пак изгасна. Ново потупване и този път

На три четвърти от разстоянието пътеката рязко пропадаше. Осве­

светна, но светлината трептеше някак несигурно.

тих с фенера нещо като алея за коли, която водеше към оградата. Има­

За момент се зачудих каква да бъде следващата ми стъпка. Наи­

ше двойна порта, която бе заключена с верига и катинар. Входът не

стина ли исках да продължа с това? Какво, за бога, се надявах да по­

изглеждаше да е отварян скоро.

стигна?

Вървях край оградата още около петдесет метра, докато стигнах

Затворих очи и се концентрирах върху звуците, напрягайки се да

до края на пресечката. Отне ми цяла вечност. На ъгъла се огледах. Ули­

доловя някакви признаци за човешко присъствие. По-късно, когато от­

цата, по която се движех, завършваше с Т-образно кръстовище. Взрях

ново и отново си припомнях този момент, все се питах дали нещо не

се в мрака на втората също толкова тъмна и изоставена улица.

ми бе убягнало. Скърцане на гуми по чакъла. Затръшване на врата.

Различих асфалтова площадка, оградена с телена мрежа. Предпо­

Ръмжене на двигател. Може би бях разсеяна или надигащата се буря

ложих, че това е бил паркингът на някоя фабрика или склад. Единстве­

поглъщаше звуците, но не забелязах нищо.

ното осветление идваше от мижава крушка, окачена на телефонен стълб.

Поех си дълбоко дъх, изпъчих рамене и надникнах в тъмнината зад

Крушката бе под метална козирка и осветяваше на пет-шест метра. Пло­

оградата. Веднъж, когато бях в Египет, в една гробница в Долината

щадката бе осеяна с боклуци, тук-там различавах силуета на малка ба^

на фараоните, осветлението внезапно изгасна. Спомням си как стоях

в тясното пространство, погълната не просто от тъмнината, а от пълна­

рака или навес.

та липса на светлина. Чувствах се, сякаш целият свят се бе стопил.

„Добре, Бренън - смъмрих се аз, - стига глупости. Без мъка няма

Върнах се назад край оградата до ъгъла и после до страничната пор­

сполука."

та. Как можех да се справя с катинара? Обхождах с фенера метални­

Обърнах се към оградата. В края на пресечката тя завиваше и по­

те пръчки на портата, търсейки отговор на този въпрос, когато една

емаше наляво, успоредно на улицата, до която бях стигнала току-що.

светкавица блесна и освети всичко наоколо. В краткия миг светлина

Поех в същата посока. След три метра металната ограда свършваше,

забелязах табела вдясно на портата.

заменена от каменна стена. Отдръпнах се назад и я осветих. Стената

Под светлината на фенера тя се оказа метална плоча, закрепена за

бе сива, висока около два метра и половина, а отгоре завършваше с

пръчките. Беше ръждясала и зацапана, но надписът се четеше. Вход

ред издадени напред камъни. Доколкото можех да видя в тъмнината,

забранен. Приближих фенера и опитах да разчета малките букви от­

тя продължаваше до края на улицата и с нещо като портал по среда­

долу. Нещо на Монреал. Нещо като ерцхерцог. Ерцхерцогът на Мон­

та на разстоянието. Изглежда, това бе предната страна на имота.

реал? Не бях чувала да има такъв.

Тръгнах край стената, чиято основа бе зарината в мокри хартии,

Взрях се в миниатюрен кръг под надписа. Изчегъртах малко ръжда

счупени стъкла и алуминиеви кутийки. Настъпвах най-различни

с нокътя си. Започна да се появява емблема, някакъв кръст или герб, кой­

предмети, които не си направих труда да идентифицирам.

то ми се стори смътно познат. Изведнъж се досетих. Архиепископия.