Unknown - in0

двайсет минути, опитвах се да прогоня студа и да накарам гласовете

сама с дърветата, щурците и звездното небе.

в главата ми да млъкнат.

Това, което видях обаче, докато се въртях с фенера, бе пътеката.

Горещата вода, парата и уханието на жасмин би трябвало да ме от­

Оставих прясно изровената дупка и се върнах при полузаровения чу­

пуснат, да намалят напрежението в мускулите ми и да облекчат бо­

вал. Покрих го с листа. Грубият камуфлаж нямаше да заблуди чове­

ка, който го бе занесъл там, но можеше да скрие находката от случа­

лезнената схванатост. Не бяха успели. През цялото време се ослуш­

ен поглед.

вах. Чаках телефонът да звънне. Притеснявах се да не пропусна обаж­

дането на Райън и затова бях донесла слушажата в банята.

Когато се убедих, че прикритието е достатъчно, извадих спрея про­

Обадих се в участъка веднага щом се прибрах у дома, преди още

тив насекоми и го наместих между клоните на съседно дърво, за да ми

да сваля мокрите си дрехи. Телефонистката реагира скептично, не ис­

служи за ориентир. Тръгнах надолу по пътеката, препъвах се в пле­

каше да смущава нжой детектив посред нощ. Категорично отказа да

вели и пълзящи растения и едва успявах да запазя равновесие. Усе­

ми даде домашния номер на Райън и трябваше да се възползвам от на­

щах кржата си безчувствени, ежаш бяха под упойка, и вървях със за­

писания на визитната му картичка. Стоях насред дневната, треперех,

бавени движения.

главата ми още се цепеше от божа, а стомахът ми се канеше за нова

Там, където пътеката излизаше на пътя, забодох ръкавиците си на

атака. Нямах никакво настроение да споря. И думите, и тонът ми я убе­

две съседни дървета и хукнах към портата. Чувствах се болна и из­

диха да се обади на Райън. Щях да й се извиня утре.

тощена и се боях да не припадна. Действието на адреналина скоро щеше

Това бе станало преди половин час. Опипах тила си. Подутината

да отмине и силите щяха да ме напуснат.

още бе там. Под мократа коса ми се стори като твърдо сварено яйце.

Старата ми мазда беше паркирана там, където я бях оставила. Без

Беше доста болезнена при допир. Преди да вляза под душа, изпълних

изобщо да се оглеждам, се втурнах през улицата. Не мислех, че ня­

инструкциите, които знаех от предишни случаи на удар по главата. Про­

кой може да ме дебне. Почти без никакъв усет в ръцете започнах да

верих зениците си, завъртях глава наляво и надясно. Ощипах ръцете

ровя в джобовете си, търсейки ключовете. Когато ги намерих, се на-

122

123

и краката си, за да проверя чувствителността им. Всичко изглеждаше

- Четири и петнайсет.

на мястото си и функциониращо.

- Чакай мажо.

Спрях водата и излязох от душ-кабината. Телефонът лежеше, къде­

Оставих слушалката и се замъкнах със залитане до банята. На-

то го бях оставила, мълчалив и незаинтересован.

плисках лицето си със студена вода и изпях куплет от „Пияният мо­

По дяволите! Къде бе Райън?

ряк", докато тичах на място. Увих наново кърпата на главата си и

Изсуших се, нахлузих стар халат и увих косата си с кърпа. Про­

се върнах при телефона. Не исках да увеличавам раздразнението на

верих секретаря, за да се уверя, че не съм пропуснала обаждане. Чер­

Райън, като го карам да чака, но още по-малко желаех да говоря про­

вената лампичка не светеше. По дяволите!

влечено и несвързано. По-добре да отделя минута, за да се приве­

Легнах на дивана и поставих телефона на кафе-масичката. Райън

да във форма.

сигурно щеше да се обади скоро. Нямаше смисъл да си лягам. Затво­

- Добре. Тук съм. Извинявай.

рих очи с намерението да си почина няколко минути, преди да си взе­

ма нещо за ядене. Но студът, стресът, умората и сътресението на мозъ­

- Някой пееше ли?

ка се сляха в една обща вълна на изтощение, която се надигна и ме заля,

- Хм. Ходих в Сен Ламбер тази вечер - започнах аз. Исках да му

запращайки, ме в дълбок неспокоен сън.

разкажа достатъчно, но не държах да навлизам в подробности в че­

Бях пред оградата, гледах как някой копае с огромна лопата. Все­

тири и петнайсет сутринта. - Намерих мястото, което Сен Жак бе от­

ки път, когато острието се показваше от земята, по него пльзваха плъхо­

белязал с X на картата. Някакъв изоставен църковен имот е.

ве. Трябваше постоянно да ги ритам, за да ги държа настрана от кра­

- И ме търсиш, за да ми разкажеш това в четири часа сутринта?