Unknown - in0

ката си. Фигурата с лопатата бе в сянка, но когато се обърна, забеля­

- Намерих труп. Много разложен, вероятно само скелет, ако съдя

зах, че това е Пийт. Започна да вика и да ми маха, устните му се раз­

по миризмата. Трябва веднага да отидем там, преди някой да се спъне

твориха и описаха черен кръг, който постепенно ставаше все по-го­

в него или съседските кучета да си направят угощение.

лям и по-голям, докато накрая погълна лицето му и го превърна в от­

Поех си дъх и изчаках.

вратителна клоунска маска.

- Ти ненормална ли си?

Опитах да побягна, но краката ми не се движеха. Бях потънала в

Не бях сигурна дали говори за това, което бях намерила, или за фак­

земята и стоях в някакъв гроб. Около мен се свличаше пръст. Шар­

та, че бях отишла сама. Тъй като вероятно бе прав за второто, насо­

боно и Клодел ме гледаха от горе. Исках да ме издърпат. Протегнах

чих се към пьрвото.

ръце към тях, но те не ми обърнаха внимание.

- Мога да позная човешки труп, когато намеря такъв.

Към тях се присъедини още една фигура - мъж с дълга роба и стран­

Последва дъжо, дъжо мълчание. После:

на шапка. Погледна ме и ме попита дали съм получила първо прича­

- Заровен или на повърхността?

стие. Не можах да отговоря. Обясни ми, че се намирам на църковна

- Заровен, но много плитко. Тази част, която видях, се подаваше

територия и трябва да напусна веднага. Добави, че само тези, които

и от дъжда се показа още повече.

работят за църквата, могат да влизат през тези порти. В ръката си държе­

- Сигурна ли си, че не е нжакъв гроб?

ше мобилен телефон. Той започна да звъни, но мъжът не му обърна

- Трупът е в найлонов чувал. - Като Ганьон и Тротие. Нямаше нуж­

внимание. Продължаваше да звъни, да звъни...

да да му обяснявам.

Също и телефонът на масичката ми за кафе, когато най-после го

- По дяволите! - Чух щракване на запалка, после дълго издишва­

различих от звъна в съня ми. Събудих се от дълбокия сън и се пре­

не. Беше си запалил цигара.

сегнах към слушалката.

- Да отидем ли сега?

- Ъхъ - промърморих изморено.

- В никакъв случай! - Чух го как дръпва от цигарата. - И какво

- Бренън?

значи това „ние"? Твоята репутация на детектив на свободна практи­

Сърдит глас. Познат. Опитах се да проясня мислите си.

ка, Бренън, никак не ме впечатлява. Твоите номера може и да мина­

- Да? - Погледнах часовника си. Нямаше го.

ват пред Клодел, но не и при мен. Следващия път, когато ти хрумне

- Райън е. Дано наистина е толкова важно.

да танцуваш на сцената на някое местопрестъпление, можеш любез­

- Колко е часът?.- Нямах представа дали съм спала пет минути или

но да попиташ дали някой от отдел „Убийства" няма излишна пока­

пет часа. Явно ми ставаше навик.

на за танците. Ние знаем как да си вършим работата.

124

125

Не бях очаквала благодарност, но не бях подготвена и за толкова

16.

рязък отговор. Започвах да се ядосвам и от това божата в главата ми

се усили. Изчаках, но той не продължи.

Райън изпълни обещанието си и в осем и четирийсет и пет вече пар­

- Оценявам, че се обади тожова бързо.

кирахме зад микробуса на криминолозите. Намирах се на по-мажо от

-Хм.

три метра от мястото, където бях паркирала предната нощ. Но това

- Къде си? - Ако мозъкът ми функционираше нормално, никога

бе различен свят от онзи, който бях посетила преди нжолко часа.

не бих попитала това. Веднага съжалих.

Слънцето грееше и по улиците кипеше оживление. Обикновени и пат­

След кратка пауза отговори:

рулни коли бяха спрели от двете страни на улицата и поне двайсет чо­

- У приятели.

века, цивилни и с униформи, си говореха на групички.

Добър ход, Бренън. Нищо чудно, че е ядосан.

Виждах хора от Управлението за сигурност, от Лабораторията по

- Мисля, че там имаше нжой тази вечер.

криминология, полицаи от Сен Ламбер, разпръснати във всички по­

-Какво?

соки, с различни униформи и отличителни знаци.

- Докато гледах заровения чувал, ми се стори, че чувам нещо, после

Жена с голяма чанта, преметната на рамо, и млад мъж с множество

получих удар по главата и съм припаднала. По това време се разра­

фотоапарати пушеха, облегнати на бял шевролет: пресата. Нагоре по

зи бурята, така че не съм напълно сигурна.

улицата, на тревата до оградата, една немска овчарка се въртеше и ду­

- Наранена ли си?

шеше около мъж в син анцуг. Кучето постоянно скачаше напред-на-