Unknown - in0

размаха ръката си, ежаш искаше да посочи цялата провинция. - И про­

ност. - Бертран посочи с палец оградата зад него.

зорците. Понжога момчетата хвърлят камъни по тях. - Свещеникът

- Темп Бренън - представих се аз и протегнах ръка.

ме погледна. - Проверява вратите и портите дали са заключени.

Отец Поарие фиксира очилата си върху мен и пое ръката ми, като

- Кога последно сте проверявали катинарите?

я стисна леко и вяло. Ако хората получаваха оценки за ръкуване, той

- В неделя, в шест часа вечерта. Всички бяха заключени.

щеше да има три минус. Пръстите му бяха студени и безжизнени - като

Незабавният му отговор ме изненада. Този път въобще не се за­

моркови, стояли прекалено дълго в хладилника.

мисли. Може би Бертран вече го бе питал или Поарие бе очаквал този

Той повтори ритуала с Райън, чието лице не издаде нищо. Ранна­

въпрос, но бързият отговор изглеждаше предварително обмислен.

та му сутрешна веселост бе изчезнала, заменена от строго, сериозно

- Забелязахте ли нещо необичайно?

изражение. Както подобаваше на всяко ченге.

- Нищо.

- Нжой влизал ли е вече? - попита Андрю.

- Кога идва този пазач... как се казваше?

- Никой. Камброн е пристигнал тук към пет - каза Бертран и по­

- Господин Рой.

сочи униформения полицай вдясно. - Никой не е влизал или излизал.

- Кога идва той?

Отецът ни обясни, че само двама души имат достъп вътре - самият

- Идва всеки петък, освен ако няма нжоя извънредна работа.

той и пазачът, който е осемдесетгодишен, работел тук от памтивека.

Райън не каза нищо, но продължи да го гледа.

- Не е възможно портата да е отваряна - заяви Поарие и насочи

- Например да изрине снега или да поправи някой прозорец.

очилата си към мен. - Проверявам я всеки път, като идвам.

- Отец Поарие, предполагам, че детектив Бертран вече ви е питал

- И кога става това?

за вероятността в двора да са извършвани погребения?

Очилата се преместиха от мен към Райън. Задържаха се там око

Пауза.

ло три секунди преди отговора:

- Не. Не! Няма такива. - Той поклати глава и очилата се плъзна­

- Поне веднъж седмично. Църквата се отнася отговорно към вети

ха по носа му. Рамките се наклониха под ъгъл от двайсет градуса. -

ките си имоти. Ние не сам... ;

Това беше манастир. Винаги е било манастир. Никой не е погребван

- Какво точно е това място?

тук. Но се обадих в нашия архив да проверят, за да съм абсолютно си­

Пак пауза.

гурен. - Докато говореше, вдигна ръце и внимателно намести очила­

- Манастирът „Сен Бернар". Затворен е от 1983 година. Църква-

та си.

та прецени, че не е оправдано той да продължи да функционира.

- Знаете ли защо сме тук?

Стори ми се странно, че говореше за Църквата като за живо съще-

Поарие кимна и очилата му отново се наклониха. Понечи да каже

ство с чувства и воля. Френският му също бе странен, малко разлив

нещо, после замълча.

128

129

- Добре. - Райън кимна, затвори бележника и го пъхна в джоба си.

та. Един образ проблесна в съзнанието ми: спомних си как опипвах

- Как предлагате да процедираме? - Въпросът бе насочен към мен.

разтреперана клоните в мрака, за да наместя ръкавиците.

- Нека ви заведа и ви покажа това, което намерих. След като го изва­

Тръгнах между дърветата, означени с ръкавиците, по нещо, кое­

дим, пуснете кучето, за да проверим дали няма още. - Надявах се гласът

то смътно можеше да се нарече пътека. Бе толкова трудно различи­

ми да звучи по-уверено, отколкото се чувствах. По дяволите! Ами ако

ма в гъсталака, че без ръкавиците вероятно нямаше да я забележа. На

не намерехме нищо?

дневна светлина пътеката представляваше просто лека вариация в гъсто­

- Добре.

тата на растителността. Тревата и плевелите по нея не се преплита­

Райън отиде при мъжа с анцуга. Овчарката скочи и подуши ръка­

ха, всяко растение бе отделно от съседните и се виждаха изгнилите

та му. Той я погали по главата, докато говореше с водача й. После се

листа и пръстта. Това бе всичко.

върна при нас и поведе цялата група към портата. Докато вървяхме,

Чувах шумоленето на листа и клони зад гърба си. Не посочих ръка­

се оглеждах крадешком, търсейки следи от идването си през нощта.

виците, оставих ги да се впечатлят от умението ми да се ориентирам.

Не видях нищо.

Бренън Следотърсачката. След няколко метра забелязах спрея про­

Изчакахме, докато Поарие извади огромна връзка ключове от джо­