Unknown - in0

тив насекоми. Тук нямаше смисъл от взиране. Яркооранжевата му ка­

ба си и отдели един. Хвана катинара и го подръпна демонстративно.

пачка светеше като фар сред листата.

Той издрънча тихо в сутрешния въздух и на земята се посипа ръжда.

Ето я купчината, която бях направила, за да скрия чувала. Под един

Бях ли го заключила преди няколко часа? Не помнех.

бял дъб имаше малка издутина, покрита с листа и оградена от гола земя.

Поарие отключи катинара, свали го от веригата и отвори порта­

Виждах следите от пръстите си, докато съм изравяла листата и пръстта,

та. Тя изскърца тихо. Не пронизителното скърцане, което си спомнях.

за да скрия чувала. Резултатът от набързо направеното прикритие по-

Отецът отстъпи встрани, за да ми направи път, и всички изчакаха. Ла­

скоро сочеше мястото, отколкото го скриваше, но в онзи момент ми

манш още не бе продумал.

се бе сторило правилно.

Наместих раницата на раменете си, минах покрай свещеника и

Много пъти съм участвала в изравяне на тела. Повечето зарове­

тръгнах по пътя. В ярката дневна светлина гората изглеждаше при­

ни трупове се намират заради някакъв белег или късмет. Някой ин­

ятна, а не зловеща. Слънцето грееше през широките листа, въздухът

форматор издава съучастниците си. Деца съобщават, че са намерили

нещо. Миришеше ужасно, започнахме да ровим с пръчки и то се по­

бе изпълнен с ухание на бор. Движех се бавно и оглеждах всяко дърво,

каза! Чувствах се странно на мястото на децата.

всеки сантиметър от земята за счупен клон, стъпкана трева, разрове­

- Ето там - посочих купчинката.

на пръст - нещо, което да потвърди човешко присъствие. Най-вече мое­

- Сигурна ли си? - попита Райън.

то.

Само го погледнах. Другите също мълчаха. Оставих раницата си

Тревогата ми нарастваше с всяка крачка и сърцето ми биеше все

на земята и извадих чифт градинарски ръкавици. Отидох до купчина­

по-бързо. Ами ако не аз бях заключила портата? Ако някой бе дошъл

та, като пристъпвах внимателно, за да не изпотъпча навсякъде. Беше

след мен? Какво бе станало тук след моето тръгване?

абсурдно предвид трамбуването ми през нощта, но сега се очакваше

Атмосферата ми напомняше за място, което не съм посещавала,

да опазвам следите.

но което ми е познато, защото съм чела за него или съм го виждала

Наведох се и избутах достатъчно листа, за да открия малко от чу­

на снимки. Опитах се да усетя по времето и разстоянието къде би тряб­

вала. По-голямата част от него още бе под земята и неравномерният

вало да е пътеката. Обзеха ме лоши предчувствия. Спомените ми бяха

му контур показваше, че съдържанието му си е на мястото. Когато се

объркани и замъглени - като сън, който си спомням отчасти. Основ­

обърнах, Поарие се кръстеше.

ните събития бяха съвсем ярки в паметта ми, но детайлите, последо­

Райън каза на Камброн:

вателността, продължителността се бяха размазали. „Нека видя

- Направи няколко снимки за туристическия каталог.

нещо, което да ми подскаже, че не греша", помолих се мислено.

Отидох при останалите и изчаках мълчаливо, докато полицаят из­

Отговорът на молбата ми дойде във формата на ръкавици. Бях за­

пълни ритуала. Той извади оборудването си, една съпоставителна таб­

бравила за тях. Там, отляво на пътя, на нивото на очите три бели пръста

лица и направи снимки от няколко страни и ъгли. Накрая отпусна фо­

стърчаха от един клон. Да! Огледах съседното дърво. Втората ръка­

тоапарата си и се дръпна назад.

вица се показа върху нисък клен на около метър и двайсет от земя-

Райън се обърна към Ламанш:

130

131

-Докторе?

Камброн защрака с фотоапарата. Постави съпоставителната таб­

Пиер изрече първата си дума, откакто бях пристигнала;

лица и направи поредица снимки. Свалих едната си ръкавица и изва­

- Темперанс?

дих от джоба швейцарското си армейско ножче.

Извадих лопатка от раницата си и отидох до могилката. Избугах

Когато Камброн свърши, коленичих до чувала. Ръцете ми леко тре­

настрани останалите листа и внимателно изрових чувала, доколкото

переха, но най-после уцелих с нокътя си мажата вдлъбнатинка в ме­

можех. Изглеждаше, както си го спомнях. Дори видях машата перфо­

тала и отворих ножчето. Неръждаемата стомана блесна под слънче­

рация, която бях направила с нокътя си.

вите лъчи. Усещах пет чифта очи върху себе си.

Започнах да изравям пръстта настрани с лопатката, като бавно от­