Unknown - in0

и паркирах до тротоара, почти на същото място, където бяхме спре­

ника заради проблеми със здравето, конфликти с родителите или ко­

ли двете с Габи преди три седмици. Сега беше по-рано и проститут­

легите си, заради кризи във вярата, самоуважението, любовта. Вина­

ките тъкмо започваха да заемат местата си.

ги ми е действало изтощително. Неизменно при следващата ни сре­

ща тя бе весела и невъзмутима, напълно забравила преживяната ка­

Габи явно се бе оглеждала за мен. Когато погледнах в огледало­

тастрофа. Не че не желаех да проявявам съчувствие, но вече го бях

то за обратно виждане, тя вече пресичаше улицата, притиснала куфар­

преживявала безброй пъти. Спомнях си за бременността, която се ока­

чето си към гърдите. Не тичаше с всичка сила като човек, ужасен до

за несъществуваща. За откраднатия портфейл, който се намери зад

краен предел, но страхът й бе очевиден. Бягаше като повечето

възглавницата на канапето. Все пак, силата на нейната реакция ме раз­

възрастни, които не са тичали от деца, дългите й крака леко се огъ­

тревожи.

ваха, главата бе сведена, а чантата на рамото се люлееше в ритъм със

- Искаш ли да спиш при мен тази вечер?

спънатата походка.

Тя не отговори. От другата страна на площада един старец наме­

Заобиколи колата, качи се задъхана и седна със затворени очи. Оче­

стваше вързоп парцали под главата си и се настаняваше да прекара

видно опитваше да се овладее и стискаше ръцете си с всичка сила, за

кошта на пейката.

да ги накара да спрат треперенето си. Не бях я виждала никога в по­

добно състояние и това ме изплаши. Габи винаги е имала склонност

към известен драматизъм, когато преминава през непрекъснатите кри-

* Вече видяно. - Б. ред.

60

61

Мълчанието се проточи толкова дълго, че за момент се зачудих дали

бил и лицето на Габи стана за миг бяло, после червено и това подчер­

ме бе чула. Обърнах се към нея с намерението да повторя поканата

та странното й изражение.

си и видях, че гледа право към мен. Нервните накъсани движения от­

Застина неподвижно, като вцепенена. След малко сякаш се отпри­

преди няколко минути бяха престанали. Сега седеше абсолютно не­

щи някакъв клапан и напрежението започна да се изцежда от тялото

подвижна. Гърбът й бе изпънат, горната половина на тялото - наве­

й. Пусна дръжката на вратата, остави куфарчето на пода и се облег­

дена леко напред, така че почти не се докосваше до облегалката. Ед­

на на седалката. Отново се затвори в себе си и запремисля.

ната й ръка лежеше в скута, а другата бе свита в юмрук, притиснат сил­

Накрая си пое дълбоко дъх и изпъна леко рамене. Беше избрала

но към устните й. Очите й бяха присвити, а клепачите потреперваха

как да действа. Веднага щом заговори, разбрах какво е решила да пра­

почти недоловимо. Сякаш преценяваше нещо наум, обмисляше вари­

ви. Щеше да ме допусне до себе си, но не напълно.

антите и евентуалните резултати. Внезапната промяна в настроение­

- Работих с някои... необичайни... хора напоследък.

то й бе изнервяща.

Реших, че това е доста слабо казано, но замълчах.

- Сигурно ме мислиш за луда. - Беше напълно спокойна, а гласът

- Не, не. Знам, че звучи банално. Нямам предвид обикновените хора

й - плътен и овладян.

от улицата. С тях знам как да се оправям.

- Объркана съм. - Не й казах какво мисля наистина.

Начинът, по който подбираше думите си, доста ме изнервяше.

- Да. Това е мек начин да се определи ситуацията.

- Ако познаваш играчите, ако знаеш правилата и жаргона им, ня­

Каза го и се засмя горчиво, после бавно поклати глава. Къдрици­

маш проблеми. Трябва да спазваш техния етикет и да не дразниш ни­

те й се раздвижиха.

кого. Много е просто: Не навлизай в чужда територия, не прецаквай

- Май наистина превъртях там.

никого, не говори с ченгета. Не е трудно да се работи там, освен във

Чаках я да продължи. Някъде наоколо се чу затръшване на авто­

вечерните часове. Пък и момичетата вече ме познават. Знаят, че не

мобилна врата. Ниският меланхоличен звук на саксофон се понесе

съм заплаха за тях.

, откъм парка. В далечината прозвуча вой на линейка.

Тя млъкна. Не знаех дали пак се изолира от мен, или продължава

По-скоро усетих, отколкото видях, че в тъмнината Габи е отмести­

сортирането на информацията. Реших да я подканя:

ла погледа си. Сякаш се бе движила по пътя към мен и в последния