Unknown - in0

- Някоя от тях ли те заплашва?

момент бе свила встрани. Като обектив на автоматичен фотоапарат,

Етиката винаги е била много важна за Габи и предположих, че се

очите й се насочиха някъде зад мен и тя отново се отнесе. Пак пре­

опитва да прикрие някоя от проститутките, които интервюира за про­

мина към вглъбено общуване със себе си, прехвърляше вариантите

екта си.

и решаваше кой да избере.

- От момичетата ли? Не. Не! Те не създават никакви проблеми. Мис­

- Ще се оправя сама - каза тя, взе куфарчето и чантата си и посег­

ля, че всъщност харесват компанията ми. И аз мога да бъда похотли­

на към дръжката на вратата. - Благодаря ти много, че дойде.

ва като тях.

Беше решила да избегне обясненията.

Добре. Знаем кое не е проблемът. Продължих да разпитвам:

Е, може би си казваше думата умората или стресът от последни­

- Как избягваш да не те вземат за една от тях?

те няколко дни. Без значение. Просто си изпуснах нервите.

- О, не се опитвам да го правя. Просто се смесвам с тях. Иначе,

- Чакай малко! - избухнах аз. - Искам да знам какво става! Пре­

ще навредя на собствените си цели. Момичетата разбраха, че не пра­

ди час ми разправяше, че някой иска да те убие! Пробягваш разстоя­

вя номера, така че... ами не знам, някак приеха положението.

нието от ресторанта до колата с всички сили, идваш задъхана и раз­

Не попитах очевидното.

треперана, сякаш те гони Джак Изкормвача! Не можеш да дишаш нор­

- Ако някой мъж ме задява, просто казвам, че в момента не рабо­

мално, ръцете ти се мятат трескаво, сякаш по тях тече ток, а сега се

тя. Повечето се разкарват, като чуят това.

каниш да се измъкнеш най-спокойно само с едно „Благодаря, че ме

Последва нова пауза, докато тя продължи мисленото си пресява­

докара" и без никакво обяснение?

не какво да ми каже, какво да запази за себе си и какво да замете на

Никога не се бях чувствала толкова вбесена от нея. Бях повиши­

купчина и да го спомене само ако се наложи. Засуети се със закопчал­

ла глас и дъхът ми излизаше на пресекулки.

ката на куфарчето си. На площада излая куче. Бях сигурна, че прикри­

Моят гняв я закова на място. Започна да се оглежда уплашено като

ва някого или нещо, но този път не я притиснах.

кошута, попаднала пред фаровете на кола. По улицата мина автомо-

- Повечето - продължи тя, - освен един мъж напоследък.

62

63

Пауза.

- Някога отправял ли е заплахи?

- Кой е той?

- Не. Не и директно.

Пауза.

- Някога случвало ли се е да губи контрол или да упражнява на­

- Не знам, но адски ме плаши. Не е сводник, но обича да се мотае

силие?

край прослитутките. Момичетата не му обръщат внимание. Но той знае

- Н е .

много за улицата и прояви готовност да говори с мен, така че го ин­

- Взема ли наркотици?

тервюирах.

- Н е знам.

Пауза.

- Знаеш ли кой е и къде живее?

- Напоследък ме преследва. Отначало не бях разбрала, но започ­

- Не. Има неща, за които не се пита. Това е неписано правило, нещо

като негласно споразумение.

нах да го забелязвам на странни места. Зървам го в метрото, когато

Отново последва дълго мълчание, докато и двете преценявахме ду­

се прибирам вкъщи, или тук, на площада. Веднъж го мярнах на „Кон-

мите й. Загледах се в един велосипедист, който премина по тротоа­

кордия", пред библиотеката, където е офисът ми. Или пък го виждам

ра, въртейки спокойно педалите.

зад мен, по тротоара, да върви в същата посока. Миналата седмица

Мислех за казаното от Габи. Питах се дали аз съм виновна за

бях на „Сен Лоран", когато го забелязах. Исках да се убедя, че не си

състоянието й. Дали не бях събудила страховете й, като й разказах

въобразявам, така че го юпитах. Щом забавех ход, и той правеше също­

за своите, или тя наистина бе попаднала на психопат? Дали преуве­

то. Щом тръгнех бързо, и той ускоряваше крачка.

личаваше няколко безобидни съвпадения, или наистина бе в опас­

- Сигурна ли си, че винаги е един и същ човек?

ност? Да оставя ли нещата така? Или да направя нещо? Трябваше

- Абсолютно.

ли да се обърнем към полицията? Мислите ми се понесоха по по­

Последва дълго напрегнато мълчание. Чаках търпеливо.

знатата утъпкана пътека.

- Това не е всичко.

Известно време седяхме заслушани в звуците от парка, вдишвах­

Тя се втренчи в ръцете си, отново вкопчени една в друга.

ме уханието на лятната нощ, всяка потънала в мислите си. Тази тиха