Unknown - in0

съборих с лакът чашата с моливи и химикалки. Маркери и химикал­

дина на вечерта.

ки се разлетяха във всички посоки.

Копнеех за такъв спокоен семеен живот, мечтаех само да се при­

- Доктор Брен...

бера у дома, да си разделя сандвич с риба-тон с Бърда и да заспя. Ис­

- Темп. Слава богу! Търсих те у вас, но те нямаше. Очевидно. -

ках с Габи всичко да е наред, но предпочитах тя да си бе взела такси

Смехът й бе превъзбуден и напрегнат. - Реших да набера този номер

до дома. Ужасявах се от това, че трябва да се сблъскам с истерията

просто за всеки случай. Всъщност не очаквах да те намеря.

й. Чувствах облекчение, че ми се е обадила. Страх за безопасността

Познах гласа й, макар че звучеше по начин, който не бях чувала

й. Раздразнение, че трябва да ходя в Мейн. Изобщо немного добра ком­

преди. Беше напрегнат от страх. Тонът бе приповдигнат, ритъмът -

бинация от чувства.

накъсан. Думите препускаха към мен, задъхани и настойчиви, като ше­

пот при рязко издишване. Стомахът отново ме присви.

Поех по „Рене Левек" към „Сен Лоран" и продължих вдясно, объ­

- Габи, не съм те чувала от три седмици. Защо не се...

рнала гръб на Чайнатаун.

58

59

Мейн се разпростря пред мен: на север стигаше до Чайнатаун по

зн в живота си - и истински, и въображаеми, но нищо не я бе разстрой­

булевард „Сен Лоран". Мейн е доста претъпкан квартал с малки ма­

вало до такава степен.

газинчета, бистра и евтини кафенета, а „Сен Лоран" е главната му

Няколко минути не казах нищо. Въпреки че вечерта бе топла, усе­

търговска артерия. Оттам той се превръща в мрежа от тесни задни улич­

щах някакъв хлад и дишането ми се учеети. Навън, на улицата, сви­

ки с евтини претъпкани къщи. Въпреки френския му дух, Мейн ви­

реха клаксони, някаква проститутка подхвърляше подканващи репли­

наги е бил мозайка от множество култури, зона, в която езиците и ет­

ки към минаваща кола. Гласът й се извисяваше в лятната вечер като

ническите принадлежности съществуват рамо до рамо, но не се сме­

детско самолетче, което описва спирали и лупинга.

сват, както характерните ухания, които се носят от десетките магази­

- Да тръгваме.

ни и пекарни. Италианци, португалци, гърци, поляци и кжайци са стру­

Каза го толкова тихо, че едва я чух. Deja vu*.

пани в отделни ниши по „Сен Лоран", изкачващ се от пристанището

- Ще ми кажеш ли какво става? - попитах аз.

до планината.

Тя вдигна ръка, сякаш да спре упреците ми, и после я притисна към

Някога Мейн е бил главната разпределителна станция за имигран­

гърдите си. Усещах страха й. Тялото й миришеше на сандалово дърво

ти в Монреал. Новодошлите били привличани от евтините жилища и

и пот.

удобната близост на други сънародници. Те се установявали тук, за

- Ще ти кажа. Ще ти кажа! Само ми дай малко време.

да опознаят живота в Канада, поддържали връзките помежду си, за да

- Не ме занасяй, Габи - рекох по-рязко, отколкото възнамерявах.

преодолеят трудната ориентация и да изградят увереността си в ли­

- Извинявай! Само да се махнем оттук. - Зарови лице в дланите

цето на чуждата култура. Някои научавали френски и английски, за-

си.

богатявали и се местели другаде. Други оставали или защото предпочи­

Добре, да следваме нейния сценарий. Щеше да се наложи да се успо­

тали сигурността на познатата среда, или защото им липсвала

кои и да ми обясни какво става. Но несъмнено щеше да ми каже.

възможността да се измъкнат. Днес това ядро от консервативно мис­

- У вас ли? - попитах я.

лещи и неудачници е обогатено от множество изпаднали в беда и хищ­

Тя кимна, без да вдига глава от дланите си. Запалих колата и поех

ници, цял легион от безпомощни, отхвърлени от обществото и тези,

към площад „Сен Луи". Когато стигнахме до блока й, Габи още не бе

които са ги превърнали в своя плячка. Хората от другите части на гра­

проговорила. Въпреки че дишането й се бе успокоило, ръцете й още

да идват в Мейн по различни причини: търсят изгодни цени, евтини

трепереха. Ту сплиташе пръсти и ги стискаше силно, ту ги разделя­

ресторанти, наркотици, алкохол и секс. Идват, за да купуват, да зяпат,

ше в странната последователност на паниката.

да се забавляват, но не остават тук.

Паркирах и изгасих двигателя, обзета от неприятно чувство за това,

„Сент Катрин" оформя южната граница на Мейн. Завих надясно

което щеше да последва. Бях успокоявала Габи, когато изпадаше в па­