Unknown - in0

Ламанш задържа тъжния си поглед върху Шарбоно в очакване.

ги докосвай с остриета.

- Добре, добре. Ще дойдем. А сега трябва да се връщам на ули­

Той слушаше, разперил ръцете си встрани от тялото. Носът и гор­

цата и да се залавям да търся това копеле. Ако Клодел се появи тук,

ната му устна се раздвижиха, докато наместваше очилата си. Посто­

кажете му, че ще го чакам в управлението към осем.

янно кимаше.

Беше потресен. Бе пропуснал да превключи на френски, когато се

Когато замълчах, той погледна Ламанш.

обърна към Пиер. Съзнаваше, че му предстои дълъг разговор с парт­

- После да я затворим ли?

ньора му.

- Да, след това я затворете - отвърна Пиер.

56

57

Даниел се залови за работа. Щеше да извади костните сегменти,

- Не можех. Бях... заета... с нещо. Темп, нуждая се от помощ.

после да върне органите на местата им и да затвори коремната област.

По линията прозвуча тихо пращене, докато тя наместваше слушал­

Накрая щеше да постави на място и отрязаната част от черепа, да на­

ката. Като фон се чуваше глухият тътен на някакво оживено място.

мести лицето и да зашие скалпа. Като се изключеше Y-образният шев

От време на време се долавяха приглушени гласове и дрънчене на ме­

отпред, Маргарет Адкинс щеше да изглежда недокосната. Щеше да бъде

тал. Представих си я как стои пред някой обществен телефон, оглеж­

готова за погребението си.

да всичко край себе си, а очите й се стрелкат неспокойно.

Върнах се в кабинета си, решена да премисля нещата, преди да се

- Къде си? - Взех химикалка от купчината на бюрото и я запре-

отправя към дома си. Петият етаж беше съвсем безлюден. Завъртях

мятах в ръката си.

се на стола си, вдигнах крака върху перваза на прозореца и поглед­

- В един ресторант. „Ла Бел Прованс". На ъгъла на „Сан Катрин"

нах към реката.

и „Сен Лоран". Ела да ме вземеш, Темп.

Сградата бе абсолютно тиха, но това необичайно спокойствие не

Страхът й стана още по-осезаем. Звучеше все по-изплашено.

ми помогна да се отпусна. Мислите ми бяха черни като реката. Запи­

- Габи, имах много тежък ден. Ти си само на няколко пресечки от

тах се за момент дали някой не ме гледа откъм циментовата фабри­

дома си. Не можеш...

ка, някой също така самотен като мен, също така притеснен от тиши­

- Той ще ме убие! Вече не мога да държа нещата под контрол. Мис­

ната на празните офиси.

лех, че мога, но съм грешала. Не мога вече да го прикривам. Трябва

Напоследък имах проблеми със съня, днес бях на крак от шест и

да пазя себе си. Той не е прав. Той е... напълно превъртял.

половина сутринта. Би трябвало да се чувствам изморена. Вместо това

Гласът й звучеше все по-силно и трескаво и вече почти достига­

бях напрегната и изплашена. Улових се, че разсеяно си играя с дяс­

ше точката на истерията. Спря внезапно и паузата изпъкна още по-

ната вежда - нервен жест, с който изключително дразнех съпруга си.

отчетливо от това, че бе заговорила на френски. Спрях да си играя с

Критиките му през всичките години на брака ни не бяха успели да из­

химикалката и погледнах часовника си - 21,15. По дяволите!

коренят този мой навик. Раздялата си има и своите добри страни. Сега

- Добре. Ще бъда там след петнайсет минути. Оглеждай се за мен.

мога да си нервнича колкото ми душа иска.

Сърцето ми биеше до пръсване и ръцете ми трепереха. Заключих

Пийт. Последната ни година заедно. Лицето на Кейти, когато й ка­

кабинета си и буквално пробягах разстоянието до колата си.

захме, че се разделяме. Не би трябвало да й подейства много травми-

ращо •- казвахме си, - нали вече е в колежа. Колко сме грешали. Сълзи­

те й едва не ме накараха да променя решението си. Маргарет Адкинс,

7.

ръцете й, извити в смъртта. Беше боядисала вратите на къщата си в

синьо със същите тези ръце. Беше закачила плакатите на сина си. Уби­

Докато карах към посоченото място, емоциите ми извършваха слож­

ецът. Някъде там ли бе в момента? Дали се наслаждаваше на споме­

ни акробатични изпълнения. Беше се стъмнило, но градът бе напълно

на за стореното днес?

осветен. Хората седяха по балкони и веранди, изнесли столовете си,

Телефонът иззвъня и разцепи тишината. Изтръгна ме от убежище­

за да се порадват на лятото. Говореха и пиеха изстудени напитки, а

то, в което се бях оттеглила. Стреснах се така силно, че подскочих и

непоносимата следобедна жега вече отстъпваше на освежителната хла­