Unknown - in0

нат напред крак и протегнати ръце. Приличаше на религиозна статуя.

ление.

Главата й бе сведена като на праисторическа Венера.

В стаята цареше пълна тишина.

54

55

- Виждал съм такава - каза накрая Даниел. С рязко движение из­

Ламанш поднови аутопсията още преди Шарбоно да затвори вра­

бута очилата си нагоре. Тикът деформира чертите на лицето му, ся­

тата след себе си. Останалата част от нея бе съвсем рутинна.

каш бе гумена играчка. - Това е Дева Мария.

Гръдният кош бе отворен с Y-образен разрез. Органите бяха изваде­

- Този кучи син е истински изрод - заяви Шарбоно, за момент за­

ни, претеглени, разрязани и изследвани. Положението на статуята бе

бравил прагматичната невъзмутимост на детектив, разследващ всеки­

определено, вътрешните наранявания бяха преценени и описани. Да­

дневно убийства.

ниел сряза със скалпел кожата отгоре на главата, обели лицето напред

Емоционалният му изблик ме изненада. Не бях сигурна дали чу­

и скалпа назад и отстрани част от черепа с електрически трион. От­

довищната гледка бе събудила някакви чувства у него, или реакция­

дръпнах се крачка назад и затаих дъх, когато въздухът се изпълни с

та му се дължеше на религиозния характер на предмета, с който бе из­

режещия звук на триона и мириса на изгорена кост. Мозъкът бе струк­

вършена гаврата. Както при повечето жители на Квебек, детството на

турно нормален. Тук-там по повърхността имаше желеподобни буч­

Шарбоно несъмнено бе пропито от традиционния католицизъм и ритъ­

ки - като черни желирани рибки върху лъскав сив глобус. Субдурал-

мът на ежедневието му бе неоспоримо ръководен от църковната дог­

ни хематоми от ударите по главата.

ма. Въпреки че мнозина от нас отхвърлят външната показност, почит­

Знаех какво ще представлява докладът на Ламанш по същество.

та към символите често остава непокътната. Човек може да откаже да

Жертвата бе здрава млада жена без малформации и следи от заболя­

носи расо, но не би го изгорил.

вания. Днес някой я бе ударил по главата достатъчно силно, за да при­

Отново последва продължително мълчание. Накрая Ламанш про­

чини фрактура на черепа и мозъчни кръвоизливи. Поне пет пъти. После

говори, внимателно подбирайки думите си. Не можех да определя

убиецът бе напъхал статуя във вагината й, беше извадил част от вътреш­

дали осъзнава пълния смисъл на това, което виждахме. Не бях си­

ностите й и отрязал едната й гърда.

гурна, че и аз го осъзнавам. Въпреки че говореше с по-мек тон, от­

Разтреперих се, докато осмислях страданието й. Раните във ваги­

колкото бих избрала аз, той съвършено точно изказа на глас собст­

ната бяха много показателни. Разкъсаната плът бе кървила продължи­

вените ми мисли:

телно и обилно. Статуята е била пъхната, докато сърцето й още е бие­

- Господин Шарбоно, мисля, че вие и вашият партньор трябва да

ло. Докато е била жива.

се срещнете с доктор Бренън и мен. Както несъмнено знаете, има ня­

- ...кажи на Даниел от какво имаш нужда, Темперанс.

кои смущаващи аспекти в този случай и в няколко други.

Изобщо не бях чула за какво се говори. Гласът на Пиер ме върна

Той замълча, докато Шарбоно осмисли казаното, и в същото вре­

в реалността. Той бе завършил и предлагаше да взема проби от кости­

ме явно пресметна нещо наум.

те. Гръдната кост и ребрата бяха отделени още в началото на аутопсия­

- Ще имам резултатите от аутопсията по-късно тази вечер. Утре

та, така че казах на Даниел да ги изпрати горе за накисване и почи­

е почивен ден. Удобно ли е да се срещнем в понеделник сутринта?

стване.

Детективът го погледна, после насочи очи и към мен. Лицето му

Доближих се до тялото и надникнах в гръдната кухина. Многоброй­

бе невъзмутимо. Не можех да отгатна дали е разбрал намека на Пиер,

ни малки разрези криволичеха по гръбначните прешлени откъм

или наистина не подозираше за другите случаи. Нямаше да се изне­

страната на корема. Приличаха на пътека от бледи цепнатини в твърда­

надам, ако Клодел бе подминал моите коментари, без да ги сподели

та обвивка на гръбнака.

с партньора си. Ако бе така, Шарбоно не можеше да признае неинфор-

- Искам гръбначния стълб оттук дотук. Също и ребрата. - Посо­

мираността си.

чих участъка с разрезите. - Изпрати ги горе на Денис. Кажи му да ги

- Да. Добре. Ще видя какво мога да направя.

накисне, без да ги попарва. И внимавай много, като ги отделяш. Не