Unknown - in0

шел Шарбоно, седеше на един от пластмасовите столове, опасващи

е особено добра.

далечната стена на голямата зала за аутопсии. Ламанш се беше върнал

След известна пауза Ламанш каза:

от мястото на убийството преди по-малко от час, само няколко мину­

- Господин Клодел понякога е... - Поколеба се. - ...доста труден.

ти след като докараха трупа. Когато се появих, аутопсията вече тече­

ше. Веднага разбрах, че ще се наложи да работим извънредно тази нощ.

Направи сравнението. Съобщи ми, ако имаш нужда от помощ.

Тя лежеше по очи, с ръце, опънати край тялото, с обърнати наго­

По-късно същата седмица фотографирах следите от разрезите с фо-

ре длани и присвити пръсти. Хартиените торбички, поставени върху

тях преди вдигането на трупа от местопрестъплението, вече бяха мах­

томикроскоп под различни ъгли, увеличения и интензитет на светли­

нати. Ноктите бяха огледани много внимателно и всичко под тях бе

ната. Надявах се да открия подробности от вътрешната им структу­

изстъргано. Жертвата беше гола и кожата й изглеждаше като восъчна

ра. Освен това бях взела малки сегменти костна тъкан от няколко ста­

на фона на полираната неръждаема стомана. По целия й гръб имаше

ви. Планирах да ги изследвам със сканиращ електронен микроскоп.

малки кръгчета - следи от отворите за отцеждане по масата. Тук-там

Но през следващите две седмици се оказах затънала до гуша в кости.

някой отделен косъм се бе залепил за врата й, завинаги отделен от за­

Един частично облечен скелет, открит от деца в някакъв парк в про­

плетените къдрици на главата й.

винцията. Друго доста разложено тяло, изхвърлено на брега на езе­

Тилът й бе деформиран, формата му бе леко променена - като кип­

рото Сен Луи. Докато разчиствало мазето в новозакупения си дом, ня­

ната фигура в детска рисунка. От косата й капеше кръв и се смесва­

какво семейство открило куфар, пълен с черепи, покрити с восък, кръв

ше с водата, с която бяха почистили трупа, после се събираше под тя­

и пера. Всички тези трупове попаднаха при мен.

лото в яркочервена локва. Анцугът, сутиенът, бикините, обувките и

Този от езерото Сен Луи бе по всяка вероятност на един господин,

чорапите бяха разстлани и подредени на съседната маса за аутопсии.

умрял при корабокрушение с лодка предната есен, когато негов кон­

Бяха пропити с кръв и лепкавият сладникав мирис се носеше задуш-

курент се намесил в свободната му практика като контрабандист на

ливо във въздуха. В найлонова торбичка до дрехите имаше ластичен

цигари. Тъкмо реконструирах черепа му, когато пристигна обажда­

колан и дамска превръзка.

нето.

Даниел правеше моментални снимки с „Полароид". Готовите ле­

Бях го очаквала, но не толкова скоро. Докато слушах, сърцето ми

жаха на бюрото до Шарбоно, а образите върху тях бяха с различна

се разтуптя трескаво. Цялата пламнах.

степен на яснота. Шарбоно ги оглеждаше една по една, после внима­

- Мъртва е от по-малко от шест часа - обясняваше ми Ламанш. -

телно ги оставяше по местата им. Докато правеше това, замислено

Мисля, че трябва да хвърлиш един поглед.

дъвчеше долната си устна.

Униформен полицай от отдела за идентифициране снимаше с „Ни­

кои" и светкавица. Докато обикаляше масата, Лиза-най-новата от слу­

жителите в моргата - постави старомоден параван зад тялото. Бояди­

саната метална рамка с бял плат принадлежеше на епоха, когато по-

50

51

добни вещи са се използвали в болниците, за да се прикриват паци­

някак напрегнати и отпуснатата кожа под тях леко потрепваше. Ви­

ентите по време на по-деликатни процедури. Иронията бе доста смра­

дях тъга, а може би и още нещо.

зяваща. Запитах се чие право на уединение се опитваха да защитят тук.

Пиер не каза нищо и продължи аутопсията, местейки поглед от тя­

На Маргарет Адкинс вече не й пукаше.

лото към папката си и обратно. Записваше всеки чудовищен детайл,

След няколко кадъра фотографът слезе от столчето, на което бе

отбелязваше положението и резултатите от измерванията. Описваше

стъпил, и погледна въпросително Ламанш. Патологьт пристъпи към

всеки белег и нараняване. Докато работеше, тялото бе фотографира­

тялото и посочи драскотина отзад на лявото рамо.

но и отпред. Ние чакахме. Шарбоно пушеше.

- Засне ли това?

Стори ми се, че минаха часове, докато Ламанш завърши външния

Лиза постави правоъгълна карта вляво от ожуленото място. На нея