Unknown - in0

спра вдясно. Открих празно място пред някакъв сексбутик и изгасих

съждения.

двигателя. От другата страна на улицата група жени се бяха струпа­

Стигнахме до колата ми и я отключих. Внезапно тя се протегна и

ли пред хотел ,Транада". Той предлагаше стаи за туристи, но се съмня­

сграбчи ръката ми.

вах някакви туристи да ги посещават.

- Ела да ти го покажа.

- Ето - посочи тя. - Това е Моник.

Не я разбрах. Неочакваната промяна на темата ме остави недоумя­

Моник носеше червени винилови ботуши до средата на бедрата и

ваща.

опъната до крайност черна ластична поличка, която едва покриваше

- Ъъъ...

дупето й. Под нея се очертаваха бикините й и ръбът на запасаната бяла

- Квартала с червените фенери. Моя проект. Само ще минем с ко­

блузка от полиестер. Пластмасовите обици стигаха до раменете й, бу­

лата през него и ще ти покажа момичетата.

зите й бяха намазани с яркорозов руж, който остро контрастираше с

Погледнах я точно в момента, когато фаровете на една задаваща

гарвановочерната коса. Приличаше на карикатура на проститутка.

се кола я осветиха. Лицето й изглеждаше странно под сиянието на дви­

- А онова е Канди.

жещите се светлини. Настойчивостта й бе убедителна.

Габи посочи млада жена с къси жълти панталонки и каубойски бо­

- Добре. - Всъщност идеята изобщо не бе подходяща. Утре ме ча­

туши. В сравнение с нейния грим всеки клоун в цирка би изглеждал

каше тежък ден. Но тя изглеждаше толкова настоятелна, че сърце не

невзрачен. Беше болезцено млада.

ми даваше да й откажа.

- Истинските си имена ли използват? - попитах тихо.

Габи се преви, за да седне в колата, и веднага избута седалката си

- Не знам. А ти би ли го използвала?

възможно най-назад. Така освободи малко, но недостатъчно простран­

Посочи ми едно момиче с черни маратонки и шорти.

ство за краката си.

-Поарет.

Пътувахме мълчаливо няколко минути. Следвах указанията й и след

- На колко години е? - Бях отвратена.

шест пресечки завих наляво по улица „Сент Катрин". Зад мен леже­

- Казва, че е на осемнайсет. Сигурно е на петнайсет.

ше сърцето на Монреал. В огледалото за обратно виждане стърчаха

Облегнах се назад и отпуснах ръце върху волана. Докато ми ги по­

високите силуети на комплекс, Дежарден" и Двореца на изкуствата,

сочваше една по една, не можех да не направя асоциация с гибоните.

съперничещи си от срещуположните ъгли, на които се намираха. Зад

Точно като малките маймуни тези жени се бяха разположили през рав­

тях бе разположен комплексът „Ги Фавро" и Конгресната палата.

ни интервали, разделяйки терена на мозайка от прецизно измерени те­

В Монреал величието На архитектурата в центъра бързо отстъпва

ритории. Всяка работеше в своя район, не позволяваше други от същия

място на нищетата в източните квартали. Улица „Сент Катрин'" е сви­

пол да попаднат в него и се стараеше да подмами някой мъжкар. Съблаз­

детел и на двете. Родена в изобилието на Уестмон, тя прекосява Сентър-

нителните пози, закачките и усмивките бяха просто ритуал на ухаж­

вил, достига на изток до булевард „Сей Лоран" и Мейн - разделител­

ване. При тези маневри обаче целта не беше възпроизводството на вида.

ната линия между източната и западната част на града. На „Сент Кат­

Осъзнах, че Габи е спряла да говори. Беше свършила с изброява­

рин" се намират Форум, Ийтънс и Спектрум. В центъра от двете й

нето. Завъртях глава и я погледнах. Беше с лице към мен, но очите й

страни се извисяват скъпи жилтцни сгради и хотели, театри и

бяха заковани върху нещо извън прозореца ми. Може бй извън моя

търговски центрове. Но при „Сен Лоран" улицата изоставя офиссгра-

свят.

дите и скъпите жилища, конгресните центрове и бутиците, ресторан-

- Д а тръгваме.

4 4

4 5

Каза го толкова тихо, че едва я чух.

Взех черепа от корковата подложка.

-Как...

- Била е ударена поне три пъти. Тук е бил първият удар.

-Тръгвай!

Посочих малък, подобен на чинийка кратер.

Резкият й тон ме порази. Понечих да кажа нещо, но погледът й ме

- Първият удар не е бил достатъчно силен, за да разбие черепа. Само

накара да замълча.

е причинил депресионна фрактура на външната повърхност. После я

Отново потеглихме мълчаливо. Габи изглеждаше потънала в

е ударил тук.

мислите си, сякаш се бе пренесла на друга планета. Но когато спрях

Посочих центъра на плетеница от линии. Лъчите и кръговете об­